— Дали мисис Кийнли е определила момиче за дукесата? — попита дукът бързо стегнато изправения слуга.
— Мисля, че избра Джанет, Ваша светлост. Одобрявате ли, лейди Ащън?
Двамата мъже я погледнаха въпросително.
— Сигурна съм, че ще се справи — отговори Алиса, като смътно си спомняше, че й представиха камериерката.
— Много добре, Ваша светлост. Ще я извикам веднага — слугата се поклони дълбоко и безшумно напусна стаята.
Алиса постоя още малко, като се питаше как да постъпи. После забеляза, че Морган я гледа.
— Аз… ще почакам Джанет в другата стая — заекна тя, защото се почувства истинска натрапница.
Морган наблюдаваше смяната на израженията по лицето й и се чудеше какво ли си мисли в момента красивата му жена.
— Можеш да затвориш вратата след себе си! Между другото, ключалката е много надеждна. — Той не бе наясно защо направи последната забележка — да я информира или да напомни на себе си.
Алиса се сепна от този коментар и не знаеше какво да отговори.
— Ще вечеряш ли с мен? — попита най-после тя.
— Да — отговори той с равен глас. — Имам неотложна работа, но ще свърша до довечера. Ако нещо се промени, ще ти съобщя.
— Много добре. Ще се видим по-късно.
Глава 17
Алиса спа неспокойно и се събуди с размътена глава. Седна в огромното легло и се заоглежда.
Завесите на прозорците бяха спуснати, но светлината на почти загасналия огън създаваше причудливи сенки. Тя дочу някакъв шум и зачака, стаила дъх, нещо или някой да изскочи от ъглите на стаята. Когато нищо подобно не се случи, издиша бавно, като се упрекна, че се държи страхливо и по детински.
Вмъкна се отново под завивките и се взря в тъмния таван, като се ослушваше за други шумове. Изведнъж ужасен трясък разби тишината. Последва го неясно мърморене, което идваше от вратата към спалнята на дука. Алиса се наведе от леглото и напрегна очи. Долови лъч светлина и разбра, че Морган си беше в стаята. Буден.
Бе й изпратил извиненията си, че няма да присъства на вечерята. Държеше се отчуждено дори и след пристигането им в Рамсгейт Касъл и тя остана с впечатлението, че предпочита самотата пред нейната компания.
Още един силен трясък я накара да скочи от леглото и преди да размисли, вече бе отворила вратата към спалнята му. Очите й претърсиха мрачната, осветена от няколко свещи стая, и най-накрая го откриха. Беше се изтегнал в едно кресло до камината. Малка дървена масичка лежеше счупена до краката му.
Връхната му дреха и риза бяха захвърлени надалеч, той беше само по панталони, на единия му крак стърчеше несъбутият все още ботуш. Алиса видя черните къдрици по гърдите му, точно под гърлото. Направи крачка към него и той сепнато отметна глава. Съзерцава я известно време и после избоботи:
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Алиса почти спря да диша и го загледа с широко отворени очи:
— Чух шум — обясни тихо тя. — И видях светлината под вратата. Простете ми, че ви обезпокоих, Ваша светлост. — Обърна се, за да излезе, но нежното докосване на ръката му я спря.
— Аз… аз счупих, без да искам, тази проклета маса, докато се опитвах да си сваля ботушите — леко заекваше дукът и тя усети мирис на бренди.
Той е пил, помисли си смутено Алиса. Какво трябваше да направи?
— Дикинсън не е ли тук, за да ти помогне?
— Изпратих го да си легне преди няколко часа — провлече Морган. — Обаче ти си будна, скъпа. Не би ли била така добра да ми помогнеш? — Той заподскача към стола и почти се хвърли на него.
Въздъхна дълбоко, прокара пръсти през разрешената си коса и разтърси крак в очакване.
— Да, разбира се — отговори Алиса и се приближи до него.
Загледа се в ботуша объркано, като въобще не знаеше как да постъпи.
Наведе се и прегърна проклетото нещо. После го затегли. То не се помръдна. Тя опита отново със същия резултат. Погледна безпомощно нагоре и видя, че очите му бяха приковани в лицето й. Той й се усмихна накриво и кръвта забуча в ушите й.
— Хванете ботуша за тока, мадам — меко разпореди Морган.
Тя го направи и най-накрая успя да придвижи малко ботуша, но все още й бе невъзможно да го събуе. Пусна крака му на земята, разочарована от неуспеха, и сложи ръце на хълбоците си.
— А сега? — попита със зачервено от напрежението лице.
Морган отпи голяма глътка бренди и седна с изправено тяло на стола.
— Обърни се с гръб към мен и яхни крака ми. Точно така. Сега хвани здраво тока, здраво, и дърпай силно.
Алиса издаде негодуващ писък, като усети другият му крак да се впива в задните й части, но сграбчи ботуша. Като по чудо успя да се справи и го погледна триумфално.