— От теб ще излезе чудесен камериер, скъпа — дрезгаво измърмори дукът и се изправи. — Ще трябва да кажа на Дикинсън, че вече нямам нужда от него.
Те се засмяха, но Морган се сепна, като я разгледа по-подробно — косата й се спускаше свободно по гърба, очите й блестяха весело, бузите й горяха. Нощницата й, макар и от обикновен памучен плат и с високо деколте, беше почти прозрачна, защото жената стоеше пред пламъците на камината. „Тя въобще не съзнава колко е красива“ — помисли си той очарован и за момент забрави за бременността й. Наведе се и я целуна.
Алиса видя проблясъка в погледа му и веднага се приближи. Как копнееше за прегръдката му! Усети ръката му на бузата си, нежната целувка на устните. После той стана по-настойчив и тя открехна леко уста, като се наслаждаваше на търсещия му език. Ръцете й се плъзнаха по широките гърди, тялото й се прилепи към неговото.
Морган с обич погали меките вълни на косата й и зарови лице в трапчинката на врата й. Усети напиращите зърна под нощницата и изръмжа от удоволствие.
Не можеше да потиска желанието и внимателно се освободи от прегръдката й. Успя да поуспокои дишането си и каза твърдо.
— Трябва да сте вече в леглото, мадам!
— О, да, Морган! — С готовност се съгласи тя, като се радваше на гледката на силното му мъжко тяло.
После се отправи към леглото в центъра на стаята, пръстите й бързо се справиха с множеството малки копчета на нощницата.
— Във вашето легло, мадам! — Гласът му прозвуча студено и грубо в ушите й и тя се обърна удивена към него.
Постоя така, сякаш вкопана в пода, с пламтящи бузи и сведени очи. Жестокото отхвърляне на любовта й нарани цялото й същество.
Алиса се втурна да бяга, като се надяваше, че ще удържи сълзите си. Затръшна вратата между стаите им и се облегна на нея, за да успокои яростта и срама, бушуващи в душата й.
Никога не я бяха подлагали на подобно унижение. Отказът му да се любят я зашемети и тя разбра, че мечтите й за брак, пълен с любов и разбирателство, са разбити напълно. Тя потърси ключа и решително го превъртя в ключалката.
Морган чу резкия звук и усети болка и съжаление дълбоко в душата си. Вбесен, той се обърна и срита ботушите на пода. Пресегна се автоматично към полупразната бутилка бренди, но после се въздържа. Това нямаше да се случи, ако бе трезвен, каза си той. Но Алиса бе толкова всеотдайна и страстна, че той не издържа на изкушението.
А сега и двамата страдаха.
Дукът се надяваше да поговори с Алиса на другия ден, но дойде съобщение от лорд Касълриг, който го викаше в Лондон незабавно. Не успя да намери време, за да й каже довиждане насаме, защото тя закусваше с баба му, когато получи известието.
Лицето на Алиса стана студено и безизразно, тя всъщност се почувства облекчена. Може би ако се разделяха за известно време, болката й щеше да се поуспокои.
— Какво искаш да кажеш с това, че трябва да тръгнеш още сега за Лондон, Морган? — раздразнено попита старата дукеса. — Та ти току-що пристигна.
— Нищо не може да се направи, бабо — спокойно отговори Морган.
Отправи й многозначителен поглед и тя разбра, че той иска да остане насаме с жена си. Дукесата се изправи, за да излезе от стаята, но Алиса се обърна към нея с очи, изпълнени с такъв панически страх, че старата жена веднага седна обратно.
Дукът присви гневно вежди при това неочаквано разбирателство между двете, лицето му замръзна в гневна гримаса. Как можеше баба му да си помисли, че жена му се нуждае от закрилата й срещу него? Но още повече се възмути от поведението на Алиса — тя бе потърсила помощта на дукесата.
Изгледа ги леденостудено и излезе от стаята.
— Морган със сигурност не е в подходящо настроение тази сутрин — изкоментира дукесата, щом останаха сами.
Очите й замислено се спряха върху Алиса и старата жена забеляза нервността й.
— Сигурна съм, че той просто е разстроен от необходимостта да се отдели от теб, скъпа моя.
Алиса я погледна искрено удивена и след това внезапно избухна в сълзи.
— Простете ми — подсмърчаше тя и се опитваше да спре риданията. — Всъщност не съм толкова слаба, но не успях да се сдържа. Не спах много тази нощ.
Старата жена освободи с един жест слугите и се обърна към Алиса:
— Не е необходимо да се извиняваш, детето ми. Знам, че си имала доста неприятни преживявания напоследък — с искрена симпатия започна тя.
Алиса я погледна с тъжна усмивка, учудена от проницателността на по-възрастната жена.
— Беше трудно наистина. Но от ден на ден става все по-лошо и по-лошо.
— Тогава не ни остава нищо друго, освен да обърнем нещата в твоя полза — убедено настоя дукесата и Алиса усети надеждата да покълва в душата й.