— Възможно ли е? — попита тя несигурно.
— Разбира се. По всичко личи, че внукът ми е влюбен в теб.
Алиса отметна глава при тези думи.
— Мисля, че страшно грешите.
Старата дукеса се усмихна тъжно.
— Направих същата грешка, като си помислих, че и теб не те е грижа за него.
Изражението на Алиса се измени от недоверие до истински ужас.
— Нямах представа, че така изглежда. Не знаех, че чувствата ми не са очевидни.
— Те са — отговори й дукесата. — Но не бях сигурна, че се отнасят до Морган. Много съм щастлива да разбера, че го обичаш, Алиса. Защото внукът ми се нуждае от любов.
Алиса поклати глава, уверена, че това съвсем не бе точно описание на състоянието на Морган.
— Той никога не се е преструвал относно причините за нашия брак. Просто нямаше избор.
— Глупости — извика дукесата. — Разбира се, че той е човек на честта, но не би се оженил само заради детето. Познавам го много добре — нищо не би го накарало да постъпи пряко волята си. Може и да се е опитал да се убеди, че бебето е в основата на женитбата му, но има и нещо друго. Сигурна съм.
— Каквото и да е мислел тогава, сега със сигурност съжалява — призна Алиса какво я измъчва.
— Защо смяташ така? — попита меко старата жена.
И Алиса й разказа всичко. Започна от първата им среща в Уестгейт Менър, продължи с ужасното недоразумение между тях, за отказа й да му стане любовница и за неговия шок, когато видя, че е бременна. Не скри нищо, изля сърцето си и почувства огромно облекчение.
Когато свърши, най-сетне се помири със самата себе си. Вдигна очи към старата дукеса в очакване на присъдата.
За нейно удивление дукесата я дари с най-нежната си усмивка.
— Това надхвърли и най-големите ми надежди!
— Моля?
— Не разбираш ли, Алиса? Ти току-що ми разказа за най-бурната и страстна любовна връзка. Морган е всичко друго, но не и безразличен към теб. Дай му време и той ще ти покаже какво изпитва. — Още по-ведра усмивка подмлади лицето на старата жена. — Хайде, свършвай със закуската и да започваме да кроим планове за бъдещето. Имаме много работа, а аз не знам колко ще отсъства Морган. Подозирам, че няма да издържи дълго без теб.
Следващите няколко дни минаха бързо. Тя прекарваше цялото си свободно време в разговори със старата дукеса по най-различни проблеми — от организирането на вечеря за шейсет души, до съблазняването на един капризен съпруг.
Направи и необходимото, за да преобзаведе стаите си по свой собствен вкус. Следващото нещо бе новият гардероб. Старата дукеса поиска сама да избере материите и цветовете, което накара Алиса да се почувства изключително доволна.
Не след дълго Мейвис пристигна и й подейства успокояващо и ободряващо.
След нея се появи мисис Глиндън, компаньонката на дукесата. Алиса си помисли, че тя бе приятна жена, въпреки гневното й изражение и заекване при запознанството им.
Най-трудното дойде на третия ден, когато неочаквано пристигнаха Тристан, Каролайн и Присила.
Алиса, дукесата и мисис Глиндън пиеха следобедния си чай, когато Бърк съобщи за гостите.
Каролайн влетя в стаята, облечена в красив червен костюм, който подчертаваше бледия цвят на кожата й.
— Бабо! — възкликна тя и прегърна дукесата. — Колко се радвам да ви видя отново.
— Успокой се, скъпа — провлачено каза Тристан, който я следваше. — Минаха само няколко дни, откакто баба си тръгна от Лондон. — Той се наведе и нежно целуна старата жена по бузата.
— Да, но на мен много ми липсваше компанията й — отговори Каролайн и се обърна към Алиса. — Наминахме към Морган миналата вечер и той ни каза изключително шокираща новина.
— Направил го е вече? — попита с най-сладък глас Алиса и се хвърли презглава в ужаса, който я очакваше.
— Да — продължи Каролайн и заекна леко заради предупредителния поглед, който Тристан й отправи с намръщено лице. — Морган ни каза, че се е оженил. За вас, мис Карингтън — тя произнесе последното изречение с огромно недоверие.
— Защо иначе ще бъда тук, в Рамсгейт Касъл, Каролайн? — попита Алиса.
Каролайн объркана се обърна към съпруга си за подкрепа.
— Сърдечни поздравления, Алиса — каза Тристан и разруши тягостното впечатление от думите на Каролайн. — Винаги съм знаел, че брат ми има чудесен вкус. От тебе ще излезе превъзходна дукеса. — Той протегна ръце да я прегърне, но спря, като забеляза корема й.
Алиса твърдо посрещна погледа му, като че ли го предизвикваше. Но Тристан се усмихна широко и й намигна палаво:
— Добра работа, скъпа моя — прошепна в ухото й.
Алиса се изчерви, но му върна усмивката, благодарна за радушния прием.