— Няма ли да поздравиш новата дукеса, Каролайн? — попита възрастната жена.
— Разбира се — съгласи се бързо Каролайн и се втурна към Алиса.
После челюстта й увисна, защото видя състоянието й, но този път се въздържа и не каза нищо. Прегърна я бързо и се върна при Тристан.
Присила също я поздрави:
— Желая ви голямо щастие — взе ръката на Алиса и я целуна по бузата.
Никой не разбра по безизразното й лице какво точно си мислеше за бременната дукеса.
След като всички седнаха, старата дукеса позвъни да донесат още чай.
Алиса се напрегна, за да измисли някоя тема, която да разчупи неловкото мълчание.
— Кажи ми, Каролайн, как е почитаемият мистър Брумел?
— Не много добре, за съжаление — бързо отговори Каролайн, благодарна за дадената й възможност да поправи нетактичността си отпреди няколко минути. — Страхувам се, че Бю бе въвлечен в ужасен скандал с регента през юли.
— Така ли?
— Да — оживи се Каролайн. — Бю и няколко негови приятели лорд Алвънли, сър Хенри Милдмей и Хенри Пиеръпойнт спечелили голяма сума пари у Уайтайтър. Решили да отпразнуват събитието с бал в Аргойл. Регентът не разговарял с тях от известно време, но четиримата сметнали, че ще е проява на лошо възпитание, ако не го поканят. — Каролайн спря, колкото да си поеме дъх, и продължи. — Когато регентът пристигнал, четиримата домакини на бала стояли на входа и посрещали гостите. Регентът поздравил само Алвънли и Пиеръпойнт, като пренебрегнал другите двама.
— О, Господи! — възкликна мисис Глиндън.
— И затова Бю решил да действа — каза Каролайн с драматичен тон. — „Алвънли, извикал Бю силно и ясно, кой е дебелият ти приятел?“
Мисис Глиндън въздъхна ужасено.
— Наистина ли е нарекъл регента дебел?
— Със сигурност — потвърди Каролайн. — Нищо не би могло да разгневи регента повече от това. Негова светлост е толкова суетен относно големия си корем.
— Чухме вече достатъчно за Брумел и неговите постоянни скандали с регента, Каролайн — каза Присила.
Старата дукеса кимна в знак на съгласие и се обърна към Тристан.
— Защо Морган не се върна с вас днес, Тристан? Каза ли ти кога възнамерява да си дойде?
— Очаквам го вечерта — отговори внукът й. — Има среща с нашия архитект, мистър Уолш, днес. Мисля, че с това работата му в Лондон приключва. А, между другото, той ти изпрати писмо, Алиса. — Тристан извади от джоба си плик и й го подаде.
— Благодаря, Тристан.
— Ако дамите ме извинят, ще отида да се измия след днешната езда. — Тристан се изправи и се обърна към Присила. — Бърк ще ти покаже стаята, Присила. Когато пожелаеш, извикай го. Ще се видим по-късно. Хайде, скъпа!
След като двамата с Каролайн излязоха, мисис Глиндън и Присила поговориха още малко и също се отправиха към стаите си.
Алиса остана сама със старата дукеса и погледна към писмото, което Тристан й даде.
— Хайде, отвори го! — посъветва я старата жена и замълча, докато Алиса прегледа съдържанието на кратката бележка.
— Пише, че ще се върне веднага, след като си свърши работата.
— Само това ли?
— Да. А, интересува се също от здравето ми — отговори бързо тя. — Защо мислите, че е отишъл снощи на бала на лейди Хароу?
— Наистина нямам представа, но съм уверена, че е имал причина.
— Мислите ли, че Маделин Дюпон е била там? — опита се да говори спокойно Алиса, но в гласа й прозвучаха нещастни нотки.
Старата дукеса въздъхна тежко.
— Ако съдя по поведението му, не вярвам Маделин Дюпон да му е любовница. Но ти знаеш единствения начин, по който можеш да откриеш истината, нали, Алиса?
— Трябва да питам самия него — отговори младата жена, научила вече достатъчно от уроците на старата за семейните взаимоотношения. — А вие срещали ли сте се с подобен проблем?
Старата дукеса се облегна в креслото си замислено.
— Съпругът ми, Ричард, беше много хубав, впечатляващ мъж. Морган прилича на него по външен вид, но характера му е взел Трис — очарователен и повърхностен. Много жени, някои от които се кълняха, че са ми приятелки, преследваха Ричард. Той никога не изневери на добрия тон и нямаше връзки с жени от висшето общество. Но имаше един инцидент с оперна певица.
— Какво направихте?
Старата дукеса се засмя леко.
— Първо си изплаках очите. После ме обзе гняв. Силен гняв. Скарах се с Ричард и го обвиних, че ме е предал. Много глупаво и наивно от моя страна. И тогава, както и сега, бе нормално във висшето общество да имаш любовница. И, разбира се, не беше работа на съпругата да възразява. Разбрах, че някои дори са доволни, че вниманието на съпрузите им е насочено на друго място.