— Какво стана?
— Ричард си замина. Премести се в лондонската ни резиденция и ме информира, че не ми е разрешено да ходя там неканена. Най-накрая все пак се върна. Донесе ми много подаръци и скъпоценности. Въпреки че все още бях наранена, почувствах щастие, че той си дойде. Това бе единственият път, когато съпругът ми се отклони от правия път за трийсет и пет години брак.
— Трябва да сте го обичали много — прошепна Алиса.
— Обичах го. — Старата жена повдигна рамене, после избърса сълзите си. — И все още ми липсва, въпреки че ни напусна преди седем години.
Алиса я прегърна с обич. Чувстваше се добре да може и тя да утеши някого. Точно в този момент вратата се отвори и Бърк обяви с ясен глас:
— Дукът ме помоли да ви съобщя, че ще се присъедини към вас незабавно.
— Ще остана само да го поздравя — каза дукесата.
След малко Морган влезе в стаята и мъжественото му присъствие засенчи всичко наоколо. Той погледна към двете жени неуверено, като не знаеше как ще го приемат след последната им среща.
— Добре дошъл, Морган — с равен глас каза дукесата. — Тристан вече ни обясни, че ще приключиш с работата си до тази вечер. Вярвам, че си успял да свършиш всичко според желанието си.
— Да, бабо — отговори той, като не пропусна да забележи обвинението в тона й.
„Тя все още ми се сърди, че заминах“ — реши той и после се обърна към жена си, която избягваше погледа му, свела очи надолу.
— Бърк ме информира, че Тристан, Каролайн и Присила са пристигнали. Съжалявам, че не бях тук да ги поздравя. Надявах се да си тръгна от Лондон по-бързо, но ме задържаха в последната минута преди тръгване — каза Морган, като не изпускаше от очи напрегнатото лице на Алиса.
Съпругата му пое дълбоко дъх и вдигна поглед. Гледаше го право в лицето, без да мигне, и той се усмихна при тази демонстрация на силна воля.
Старата дукеса забеляза усмивката му и я възприе като намек да ги остави насаме.
— Сега, след като Тристан и Каролайн са тук, ще съобщя да приготвят тържествена вечеря, за да посрещнем официално Алиса в семейството — обяви тя и излезе.
Радостна от хрумването си, дукесата се отправи към кухнята в задната част на къщата. Тя искаше да изненада всички с ястията за вечеря. Току-що бе слязла във фоайето, когато силен шум я накара да спре.
Обърна се и видя Алиса да тича по стълбите с развяна рокля. След нея, почти веднага, се появи Морган и гневно й изкрещя да спре. Старата жена реагира незабавно, като се изпречи на пътя му, което позволи на Алиса да се измъкне успешно.
— Какво има? — удивено попита тя, а обвинителният тон на въпроса, отправен към Морган, ясно му показа кой е считан за виновен.
Морган изскърца със зъби и успя да преглътне обидните думи, напиращи на устните му.
— Откъде, по дяволите, да знам? — продължи да крещи той. — Тъкмо си водехме съвсем нормален разговор, когато реших да й дам подаръка си. Тя го погледна, захвърли го в лицето ми и изхвърча от стаята.
— И какъв бе точно подаръкът, Морган? — попита сериозно баба му.
— Диамантена огърлица, обсипана със смарагди — обясни той с все още гневен глас. — Защо?
— Ела в салона за гости, Морган — студено му нареди старата жена. — Мисля, че е време да поговорим.
Глава 18
Алиса стигна до убежището на стаята си и затръшна вратата. Облегна се на нея, за да успокои накъсаното си дишане, и с гневни движения заизтрива сълзите от лицето си. Бе постъпила неразумно и прибързано, но в момента, в който Морган извади плоската кадифена кутия от джоба си, тя бе усетила, че губи контрол. В съзнанието й изникна картината от разказа на старата дукеса — изневерилият съпруг подарява скъпоценности, за да умилостиви разгневената съпруга. Само един поглед върху обсипаната с диаманти огърлица, и Алиса побягна панически, след като бе захвърлила бижуто в лицето му.
Знаеше, че постъпката й е детинска, но закъснялото съжаление нямаше да реши проблема. Младата жена разтърка слепоочията си и позвъни за прислужницата. Поиска да й приготвят ваната, за да се отпусне и събере мислите си, преди отново да се изправи срещу Морган.
Наслаждавайки се на уединението, Алиса се потопи в уханната вода и се опита да намери приемливо извинение за случилото се. Трябваше да обясни нещо на изненадания си съпруг. Разсеяно си играеше със сапуна и се питаше дали винаги ще бъде така между тях — напрежение, недоверие, горчивина… Досега винаги бе била силна, гордееше се със самоконтрола и разума си. А напоследък всяка среща с Морган я изкарваше от равновесие и предизвикваше хаос в чувствата й.
Алиса въздъхна и се изправи във ваната. Направи опит да излезе сама от хлъзгавото корито, но веднага разбра, че няма да успее. Извика високо Джанет, като въобще не беше уверена, че прислужницата й щеше да я чуе. Никой не се отзова на повика й, тя скръсти ръце и безпомощно зачака, докато водата бавно изстиваше. После опита пак, отчаяният й глас отекна в голямата стая и отново заглъхна без отговор.