— О, Морган — прошепна тя, като изцяло се отдаде на желанието, което предизвикваха докосванията му.
Той се повдигна на лакти, ръцете му я обгърнаха здраво, бедрата му се наместиха между краката й. Мъжът навлезе във влажната топлина с широко отворени очи и накъсано дишане.
— Морган — напрегнато прошепна Алиса.
— Наранявам ли те? — загрижено попита той.
— Не… не… Толкова е хубаво… Толкова си голям…
Морган изръмжа доволно при този искрен коментар и усети, че се възбужда още повече.
— Ти ме правиш такъв, любов моя — тихо каза в ухото й той.
Тя погледна красивото лице, опияни се от сребристосивите очи и яркото желание, извиращо от тях.
Съвсем ясно разбра какво трябва да направи — обви с крака кръста му и се надигна да приеме страстта му.
— Те си невероятна — успя да измърмори той. Малко по малко тя го въвлече в бавен, подлудяващ ритъм, който ги остави без дъх. С всеки тласък Морган навлизаше все по-дълбоко в нежната плът. Усети, че губи контрол, пръстите му се впиха в утробата й, доведоха я за втори път до върха, докато той изля семето си дълбоко в нея.
После полежа така за минута. Искаше му се да я подържи, но се страхуваше да не й тежи. Повдигна се на лакти и я загледа с любов. Тя изглеждаше толкова спокойна и красива. Мъжът се изтърколи настрани и я привлече до себе си.
Алиса се уви около него — с ръка на гърдите му и бедро, вплетено в неговите. Морган се пресегна и ги загърна с покривката на леглото. Дочу дълбоката й въздишка на удовлетворение и самодоволно се усмихна. И тогава ясният й, спокоен глас отчетливо произнесе:
— Любовница ли ти е Маделин Дюпон, Морган?
Алиса веднага усети как тялото му се вцепени. Ръката му се впи в нейната, за да спре надигащия се гневен изблик.
— Баба ми обясни за връзката на дядо с оперната певица — отговори той, като отбягна въпроса й. — Разказа ми и за отвращението ти към скъпите бижута.
Тя нервно се изкашля:
— Добре, наистина съжалявам за огърлицата. Вярно е, че постъпих прибързано. Но все още искам да разбера какво имаш с мис Дюпон.
— Не! — кратко отсече Морган.
— Какво? Няма да ми кажеш дали тази жена ти е любовница? — извика Алиса, след като яростно се измъкна от прегръдките му.
— Последната… — провлачено измърмори Морган.
— О! — възкликна Алиса вече по-спокойно. — Кога?
— Маделин Дюпон никога не ми е била любовница. Не съм спал с тази жена. Всъщност дори не съм я целувал. Честно казано, тя не ми харесва чак толкова много. А и от доста време нямам любовница, защото жената, която желаех, ми забрани да я виждам.
Младата жена се усмихна.
— Изглежда умна жена! — леко се изсмя тя.
— В миналото обожавах интелекта й. Но сега не съм уверен, че е чак толкова разумна — отговори Морган.
— Защо ми купи огърлицата?
— Какъвто съм си глупак, реших, че съпругата ми ще се зарадва на един сватбен подарък.
— Огърлицата е чудесна — прошепна Алиса, като наистина изпита угризение за ненужния скандал.
— И откъде знаеш? — кисело попита той. — Та ти едва я погледна и я захвърли по мен.
— Но тя блестеше толкова ярко! Доколкото те познавам, платил си цяло състояние за нея.
— Така е — преднамерено тежко въздъхна Морган. — А сега не знам какво да правя с подобна скъпоценност.
Алиса шеговито забоде пръст в гърдите му:
— Разбира се, че ще върнете огърлицата на съпругата си, сър!
Морган я сграбчи, вдигна я нагоре и я изгледа сърдито, но веселите искрици в очите му го издаваха.
— И какво ще направи една съпруга, за да заслужи подобен скъпоценен дар?
Алиса се помъчи да изглежда сериозна.
— Предполагам, господарю мой, че ще трябва да спечеля наградата си — отговори тя и целуна жадно устните му.
Мъжът се изсмя и усети как възбудата го обзема отново.
— Ако продължиш да ме целуваш така, скъпа, ще трябва да ти купя много повече от една огърлица.
Но тя му се усмихна невинно и сладострастно прокара връхчетата на настръхналите си гърди по кожата му.
— Спри, любов моя, не искам да започваме нещо, което няма да можем да завършим…
— Всичко е наред, Морган — прекъсна го Алиса.
— Ще закъснеем — запротестира не много убедително той. — Знаеш, че баба е наредила да приготвят официална вечеря за приемането ти в семейството.
— И тъй като аз съм почетният гост, не могат да започнат без мен — спокойно обясни Алиса и наведе глава към корема му.