— Ще бъде много неучтиво — дрезгаво прозвучаха думите му, защото тя продължи надолу към бедрото. — Имам предвид, да започнат без нас.
— Да, безкрайно неучтиво. А старата дукеса не може да постъпи толкова грубо, нали, Морган?
— Не — изръмжа мъжът, а устните й бяха вече на най-чувственото място, като му причиняваха най-сладкото мъчение на света.
Той не издържа, повдигна я и я постави върху себе си.
— Сега вече съм сигурен, че ще закъснеем за вечеря, скъпа…
— И аз мисля така, Морган. Всъщност искрено се надявам…
Каролайн обикаляше нервно в стаята си, като се опитваше да прикрие разочарованието си. Тристан седеше пред камината, протегнал удобно крака с книга в ръка. От време на време поглеждаше към жена си и най-накрая не издържа:
— Седни, Каролайн! Имам чувството, че ще протриеш килима.
— Въобще не ми е забавно, Тристан — светнаха сините, й очи. — Чудя се как ти си седиш толкова спокойно. Не разбираш ли какво става?
Мъжът бавно свали книгата.
— Не разбирам, скъпа, затова би ли ме осветлила по проблема?
— Стига, Тристан! Не се прави на глупак! Знаеш много добре, че имам предвид Алиса, новата жена на брат ти. Настоящата дукеса на Гилингам, която, изглежда, всеки момент ще ни дари с наследник на титлата.
— Не виждам с какво може да те засяга положението на Алиса — сухо отговори той.
— Не си играй с мен, Тристан. Всички сме наясно, че ти трябваше да получиш титлата. А сега това се промени — тяхното дете ще наследи всичко. Не мога да повярвам, че Морган ни причини подобно нещо.
Тристан гневно захвърли книгата при последните й думи.
— За какво бръщолевиш, Каролайн?
Жена му се поколеба за секунда, после продължи с тирадата си:
— Морган винаги говореше, че няма намерение да се жени повторно. Той те наричаше свой наследник. Дори на сватбения ни ден ми каза, че се надява аз да продължа рода Аштън и да родя следващия дук. Винаги съм мислила, че ти ще наследиш титлата.
— Явно предположенията ти са били погрешни. — Тристан все още се сдържаше.
— Не е честно!
— Нямах представа, че си такъв сноб, Каролайн! Страхувам се, че си направила ужасна грешка при избора си на съпруг. Ако си искала да ставаш дукеса, трябвало е да гледаш по-високо от втори, по-малък брат.
Думите му я стреснаха и тя замръзна на мястото си. Изражението му показваше, че го е наранила жестоко. Разкаяна се втурна към него и коленичи в краката му.
— О, Трис — прошепна жената и се вкопчи в ръкава на редингота му. — Не съм искала да те обидя. Внезапният брак на Морган ме кара да се чувствам ужасно.
— Съжалявам, че не мога да ти дам онова, което толкова желаеш, скъпа.
Каролайн усети сълзите в очите си и бързо заговори:
— Аз съм тази, която трябва да се извинява. Такава глупачка съм. Титлата наистина не е от значение. Без твоята любов не мисля, че бих могла да оцелея в този свят. Моля те, кажи, че ми прощаваш…
Тристан я вдигна, сложи я в скута си и тя опря глава на гърдите му.
— Разбира се, че ти прощавам, Каролайн — меко отговори той. — Съжалявам, че не успя да сдържиш чувствата си. Допуснала си голяма грешка, като въобще си могла да си помислиш, че има вероятност да станеш дукеса на Гилингам.
— Но Морган каза… — започна жена му, но Тристан я изгледа хладно и прекъсна новия поток думи.
— Не ме интересува какво е говорил Морган. Независимо от това, което те е накарало да повярваш в подобни глупости, винаги съм знаел, че той ще се ожени втори път, когато му дойде времето. И сега от нас се иска да му пожелаем щастие, защото най-после е намерил подходящата жена.
— Боже господи, Трис, не мога да повярвам, че не се чувстваш засегнат. Морган получава всичко само защото е роден пръв. Баща ми е по-малкият син в семейството, и през по-голямата част от живота си бе потиснат от липсата на достатъчно средства. Винаги съм ненавиждала чичо си заради лъвския пай от богатството, което получи, без да си мръдне пръста.
— Моето положение е съвсем различно, Каролайн. Имам значителни доходи от наследството, което майка и баба ми оставиха, а също и голям дял от вложенията на Морган.
— О… — успя да възкликне Каролайн.
Досега тя въобще не се бе интересувала от финансови въпроси и бе в пълно неведение за състоянието на семейството. А и Тристан никога не я бе спирал да харчи парите му, които сякаш бяха в изобилие.
— Искаш да кажеш, че сме богати, нали?
— Много — сухо отговори Тристан и присви презрително очи. — Но явно не съм те преценил достатъчно добре, Каролайн. Ти не си сноб, ти просто преследваш богатството ми.
— Уф — младата жена тръсна русите си къдрици. — Прости ми, че останах доволна от факта, че не сме просяци.