— Предполагам, че все някога трябваше да поговорим за това. — Тристан я прегърна утешително и целуна слепоочията й.
— Това значи ли, че сме много богати, Трис? — попита тя със светнали очи.
— Вероятно — сбърчи нос той. — Сега да не почнеш да харчиш като регента, скъпа!
— Разбирам — изсмя се Каролайн. — Голямо облекчение е да знаеш, че си финансово осигурен. Когато си помисля за сестра си Присила, винаги се разтрепервам. Според закона наследството се предава по мъжка линия и тъй като нямаха деца, тя не получи нищо. Това е жестоко. Сега се осланя единствено на баща ни, а ти знаеш колко стиснат може да бъде той.
— Не бива да се тревожиш, че това ще се случи и с теб, Каролайн. Помислил съм по въпроса и ти ще разполагаш с повече от достатъчно средства, ако умра.
Каролайн го изгледа ужасено. Та тя не би могла да преживее и ден без любимия си.
— Държах се като пълна глупачка, мили — хубавите й сини очи бяха замъглени от болка.
— Знам, че не ти е лесно да разбереш напълно какво чувствам относно брат си, но искам да знаеш, че никога не бих го намразил само защото е първороден. Морган винаги е проявявал щедрост и разбиране към мен. Предпазвал ме е от много глупости в живота ми. За да получа титлата, той трябва да умре без наследник. Мисля, че и ти не би желала подобна цена за моето социално положение.
— Да — искрено отговори тя. — И заради Морган ще се погрижа Алиса да бъде приета в семейството по подходящия начин.
— Благодаря. Сигурен съм, че и той ще го оцени. Мисля, че бързата им женитба ще бъде проблем и за двамата — трудно ще привикнат с новото си положение. — Тристан потупа жена си по рамото. — Но не се отчайвай, Каролайн. Бебето може и да е момиче. В такъв случай, ако ти и аз имаме момче, то ще наследи титлата.
Лицето на младата жена светна, но тя погледна към мъжа си недоверчиво, като не беше сигурна дали той не й се подиграва.
— И няма да бъде нелоялно, ако се надявам, че Алиса ще роди момиче?
— Нормално здраво момиченце?
— Разбира се, че да!
Той й се усмихна с най-хубавата си усмивка.
— Не виждам защо не. Това ще си бъде нашата малка тайна.
Тристан нежно прегърна жена си, което й показа, че наистина й е простил.
Старата дукеса сияеше от доволство и щастие, седнала царствено начело на огромната махагонова маса.
От двете й страни бяха Морган и Тристан, до тях се бяха разположили съпругите им. Присила бе заела срещуположното място, на другия край на масата.
Двете двойки се появиха със закъснение, но дукесата въобще не се разстрои, особено що се отнасяше до Морган и Алиса. По-големият й внук изглеждаше по-отпочинал откогато и да било, а Алиса блестеше повече от ослепителната огърлица с огромни диаманти на шията й. Както винаги Тристан и Каролайн имаха очи само за себе си, но старата жена бе доволна да забележи промяната у по-младата си снаха. Тя сякаш се опитваше да компенсира предишната си грубост към Алиса, държеше се мило и любезно. Каролайн наистина подхващаше теми, които биха интересували и Алиса и изискваха участието й в разговора.
Да, понякога животът наистина си заслужава, мислеше си старата дукеса, докато ги наблюдаваше. Тя напълни чашата си и бавно се изправи.
— Скъпи деца — започна със силния си, ясен глас. — Бих искала да вдигна тост — изчака всички да се изправят и продължи: — За новата дукеса на Гилингам. И за дука. За тяхното дълголетие, здраве и щастие!
— За дука и невестата му — весело каза Присила.
— Наздраве! — Тристан отпи шумно от виното си.
— И за обичните ми Тристан и Каролайн! — още по-силно извика дукесата. — Здраве, дълголетие и щастлив живот!
— Тристан и Каролайн — повтори Морган и напълни чашата си отново. — И за теб, бабо! За безкрайната ти любов, доброта и най-вече за огромната ти мъдрост!
Старата дукеса усети сълзите да напират в гърлото й, когато всички останали обърнаха глави към нея с пълни чаши във вдигнатите си ръце. По всяко лице се четеше нежна обич и привързаност.
„Наистина съм благословена! — въздъхна старата жена. — Моля ти се, Господи, нека това продължи до края на дните ми!“
Глава 19
През следващите няколко седмици Алиса постепенно привикна с новата си роля на дукеса. Всъщност Рамсгейт Касъл се управляваше много умело от обединените усилия на мисис Кийнли и иконома Бърк и младата жена не искаше да се намесва без нужда. Старата дукеса остана в замъка и Алиса й Морган бяха много щастливи, че баба им предпочете тяхната компания, вместо да приеме поканата на Тристан и Каролайн и да прекара останалата част от сезона в Лондон.