Връзката им с Морган придобиваше нови измерения, въпреки че все още бе далеч от взаимното доверие и искреността, които младата жена считаше за основа на един брак. Алиса пазеше любовта дълбоко в сърцето си и даваше израз на чувствата си само когато обстоятелствата го изискваха. Но какво изпитваше Морган към нея, си беше пълна загадка. Да, той наистина бе привързан към жена си и тя искрено се надяваше, че някой ден тази привързаност ще се превърне в любов.
Засега Алиса се опитваше да не мисли за нищо друго, освен за предстоящото раждане. В една студена ноемврийска утрин тя седеше в дневната и редеше бод след бод — изящната бродерия украсяваше дрешка за бебето. Каролайн, пристигнала с Тристан предната вечер, й правеше компания.
— Това е истинско изкуство — отбеляза Каролайн, докато нежно галеше малката дрешка. — Съмнявам се, че въобще притежавам такова търпение. Ти го правиш толкова изящно.
— И аз самата се учудвам — усмихна се Алиса. — Мисля си, че е от бременността — кара ме да върша неща, които никога не съм мислила, че мога.
Каролайн я погледна със симпатия:
— Чакането трябва да е влудяващо.
— Така е — съгласи се с готовност Алиса. — Единственото, което ме поддържа, е, че скоро ще се свърши. — Тя нежно потупа корема си. — А и заради нещо прекрасно…
— Кое е прекрасно? — Морган тъкмо влизаше в дневната, когато дочу последните й думи.
Погледна към жена си, за да се увери, че е добре. Не изглеждаше бледа, но лицето й бе изтощено — тъмни кръгове обграждаха очите й.
— Добре ли спа? — попита той, сякаш бяха сами.
— Чудесно — излъга тя, като избягваше погледа му.
— Трябваше да ме извикаш — каза Морган и се наведе да я целуне. — Щях да поседя при теб.
— Нямаше причина да те безпокоя — тихо настоя Алиса, пое дълбоко дъх и нервно прокара иглата през фината материя.
Напрежението в стаята нарасна.
— Каролайн, къде е вятърничавият ти съпруг тази сутрин? Вчера изяви интерес да ме придружи до Чартър Оукс днес следобед. Лорд Едмъндс има страхотна кобила и може би ще ми я продаде, ако му предложа подходяща цена.
— Тристан работи в стаята си с мистър Камерън — отговори Каролайн. — Ще бъда щастлива да му припомня уговорката ви. — Тя стана и забързано излезе, преди Морган да е успял да възрази.
Алиса се изправи непохватно и раздвижи схванатите мускули на гърба си. Морган веднага се приближи и силните му ръце нежно започнаха да масажират врата й. Тя въздъхна от удоволствие, усетила облекчението.
— Чудесен си — промълви Алиса. — Не знам защо, но тази сутрин съм ужасно напрегната.
Морган бе притеснен, защото знаеше, че е така. Той щеше да отиде в стаята й предната вечер, ако вратата не беше заключена. Преди няколко седмици мистър Уелс, семейният лекар, бе инструктирал Морган да спи в собственото си легло и те твърдо спазваха нареждането му. Дукът знаеше, че интимната близост им е забранена, но беше достатъчно дисциплиниран и би могъл да предложи утешителна прегръдка на жена си. Тогава защо не влезе в стаята й, когато я чу да се върти и въздиша в леглото? Беше просто един страхливец, призна си той и изпита отвращение към себе си. Защото по някакъв начин неговата прекрасна малка съпруга бе успяла да се добере до така добре охраняваното му сърце. А той се чувстваше съвсем неподготвен за подобни чувства. Страхът от провал го караше да се държи като обикновен простак. И затова предпочиташе да стои на разстояние.
Алиса остави бродерията и го погледна притеснено. Това го влуди и дукът се спусна към нея с протегнати ръце, за да я приласкае до гърдите си. Целуна слепоочията й и промърмори:
— Извинявай — думите бяха толкова тихи, че тя не бе сигурна дали е чула правилно.
Облегна се на силното мъжко тяло и с удоволствие вдъхна мириса му. Протегна ръка, взе неговата и я привлече върху корема си.
— Обичам те, Морган — прошепна Алиса.
Той притисна длан към тялото й.
— Радвам се — глупаво отговори той, но като че ли за първи път несбъднатото й очакване за любовно признание не я обезпокои особено.
— Имаш ли някакви други планове за днес. Освен визитата у лорд Едмъндс? — попита с равен глас Алиса и разруши напрежението, породено от близостта им.
— Ха! — възкликна Морган. — Вие, мадам, не знаете колко стиснат е лордът. Това не е просто сделка, а въпрос на чест. Особено когато става въпрос за кон от собствената му конюшня.
— Щом и Тристан ще е с теб, лорд Едмъндс е за съжаление. Всъщност и единият от вас е напълно достатъчен, но заедно сте непоносими. Горкият човек, не знае какво го очаква.
Морган се засмя, доволен от оценката й.
— Предполагам, че много малко хора могат да си позволят да ни излязат насреща. С Трис сме страхотни! А какво ще правиш ти днес?