Алиса се приближи до големите прозорци и жадно се загледа в прекрасната есенна утрин и блесналата под слънчевите лъчи морава.
— Първо смятам да пояздя, след това ще се поразходя из градините. Следобед мисля да пазарувам в града.
— Знам, че ти е много трудно да се лишаваш от всичко това — въздъхна Морган.
— Напротив! Нямаш си и най-малка представа как се чувствам… — прекъсна го тя, като никак не хареса тона му.
Той помълча известно време, после започна отново:
— Добре, права си, не знам. Но бих се радвал да се поразходим, ако мислиш, че ще е добре за теб. — Лицето й светна и Морган се принуди да допълни строго: — Но съвсем кратка разходка. И се облечи топло!
— Разбира се — отговори тя и позвъни за Бърк да изпрати камериерката й с шапката и вълнената наметка.
— Барон Уелс ще вечеря с нас днес — съобщи Морган, докато й помагаше да си сложи връхната дреха.
Алиса примирено отпусна рамене.
— Необходимо ли е добрият доктор да вечеря с нас толкова често?
— Мислех, че го харесваш — отбягна дукът въпроса й, като реши засега да не й казва, че е помолил лекаря да се премести в Рамсгейт Касъл няколко седмици преди да се роди бебето.
— Не става въпрос за харесване, Морган. Чувствам се нервна с този лекар наоколо, който постоянно следи всяко мое движение. Не съм болна! Само ще раждам!
— Да, но той ми вдъхва спокойствие — отговори Морган. — Сигурен съм, че всички ще се радваме да е наблизо, когато настъпи моментът.
— Тогава, да — неохотно се съгласи Алиса. — Ще разпоредя да приготвят ябълкова торта. Той толкова я обича. А сега, ще излизаме ли вече, или пак намери някаква смешна причина да се откажеш?
Острата болка я разбуди след обяд. Опита се да седне в леглото, но я прободе още по-силно. Погледна към порцелановия часовник на полицата над камината. Беше два часът. След ободряващата разходка с Морган Алиса се бе върнала в дневната. Бе се почувствала твърде изморена и се излегна на канапето. Само за няколко минути.
Сега разбра, че бе заспала дълбоко. Стисна здраво страничната облегалка и решително се надигна. Дали Морган и Тристан бяха заминали за Чартър Оукс?
Острата болка сякаш се пръсна в корема й и тя седна обратно. После усети гаденето. В този момент съвсем неочаквано се появи Тристан.
— О, вече си будна — весело каза той. — Работата ми ме задържа тук и не успях да се приготвя и да отида с Морган. Надявах се да ми правиш компания за обяд. Идвах преди час, но ти спеше. И нали съм си джентълмен, потиснах глада си, но ето ме пак. Боже господи, Алиса, какво има? — нервно попита мъжът, като чак сега забеляза посивялото й лице и конвулсиите на тялото.
— Мисля, че е бебето, Трис — успя да проговори тя, когато си пое дъх. — Тръгнало е.
— Сега? Ще раждаш сега? — Лицето му се изкриви в ужасена гримаса. — Не е възможно. Твърде рано е.
— Знам, Трис — процеди през зъби от болка Алиса. — Но нещо явно не е наред.
— Глупости, Алиса. — Гласът му вече бе спокоен и твърд. — Бебето само решава кога е най-подходящият момент да излезе — убедено каза Тристан и се прокле за предходните си прибързани думи, които я бяха разстроили.
След това се втурна и позвъни за Бърк. Почувства голямо облекчение, когато икономът се появи.
— Дукесата, Бърк — съобщи спокойно Тристан. Раждането започва. Съобщи на баба. Веднага! — разпореди се той.
Възрастният човек загрижено погледна към Алиса, седнала сковано в края на канапето.
— Старата дукеса е на гости у викария, Ваша светлост!
Тристан нервно прокара пръсти през косата си.
— Вярно. Бях забравил. И Каролайн е с нея. Добре, повикай тогава мисис Глиндън.
Знаеше, че тази жена не е най-подходящият човек за случая, но отчаяно се нуждаеше от нечия помощ.
— И мисис Глиндън е с тях, Ваша светлост!
Раменете на Тристан увиснаха. Само не се паникьосвай! Алиса се нуждае от теб!
— Тогава ни изпрати Мейвис, Бърк!
— Мисис Кийнли и Мейвис са в града, за да пазаруват, сър! — икономът се взираше нещастно в килима.
— По дяволите! — нахвърли се върху него Тристан. — Има ли поне една проклета жена в този замък?
— Тристан, моля те, спри да крещиш на бедния Бърк. Вината не е негова.
Алиса намираше ситуацията за безкрайно смешна, но още една, по-силна контракция прекъсна гласа й.
— Извинявай, Бърк. Моля те, нареди на Джанет да дойде.
Момичето бе много младо, но имаше ли друг избор?
Икономът изглеждаше най-отчаяният човек на света.
— Джанет е с Мейвис и мисис Кийнли, Ваша светлост.
Тристан прехапа долната си устна и се опита да сдържи истеричния смях, напиращ в гърлото му. Това бе невъзможно да се случи с него! В този момент стенанието на Алиса го върна в реалността. Изправи глава и се втурна към предизвикателството, което животът му поднасяше.