От лицето на Алиса бе изчезнала всякаква руменина, косата й бе мокра от пот. Силните болки от контракциите бяха изцедили силата й. Лекарят постоянно проверяваше температурата й и опипваше корема. Накрая притвори очи и тежко въздъхна.
— Трябва да направите нещо. — Мейвис стоеше наблизо и устните й се движеха в безмълвна молитва.
Бе изплашена. Алиса се бе борила толкова дълго, а почти нямаше резултат.
— Тя няма да издържи…
— Знам — едва чуто прошепна лекарят. — Ще трябва да говоря с дука.
Морган застана нащрек, когато баронът се приближи към него.
— Какво става? — попита той, преди лекарят да успее да проговори.
— Детето не е в необходимата позиция за раждане — обясни барон Уелс. — Това се случва често, само че бебето само се обръща. Надявах се и при този случай да е така. Но не стана.
— Какво може да се направи?
Баронът прочисти гърлото си:
— Страхувам се, че не много, Морган. Мога да се опитам да спася единия от тях. Ти ще трябва да решиш кой.
— Моята жена или детето ми? — невярващо попита мъжът и болката сякаш стисна сърцето му. — Ти искаш от мен да избера един от тях?!
— Има още една възможност — приближи се Мейвис. — Кажете му!
— Да — въздъхна лекарят. — Ако успея да обърна бебето със собствените си ръце. Но е много опасно. Възможно е да причиня повече вреда, отколкото полза. Но тя все пак ще има някакъв шанс да се справи.
— Правил ли си го преди? — Морган се хвана за тази последна надежда.
— Не — призна последният. — Пак повтарям, рискът е огромен.
Морган обърна глава и с невиждащи очи се взря в огъня. После се обърна към старата жена.
— Мейвис? — хрипливо прозвуча гласът му.
— Това е единственият им шанс, Ваша светлост. Виждате, че тя отслабна съвсем. Ако чакаме още, въобще няма да се справи. Нека докторът й помогне!
— Добре — спокойно каза мъжът, а сърцето му кървеше.
— Ще трябва да я държиш, Морган — разпореди се баронът. — Дръж я здраво, каквото и да се случи.
Изми грижливо ръцете си и нервно махна завивката от безпомощното тяло в леглото. После кимна към Морган и той хвана здраво китките на ръцете й. Прикова я в постелята и се надвеси над нея.
— Алиса, сърце мое, чуваш ли ме?
Клепачите й потрепнаха, повдигнаха се мъчително и след като облиза пресъхналите си устни, тя изхриптя:
— Свърши ли се вече, Морган? Бебето излиза ли?
Душата му проплака, но лицето му остана твърдо.
— Всичко е към края си, скъпа, но бебето се нуждае от малко помощ. — Опитай се да стоиш спокойно, любов моя. Барон Уелс ще се погрижи за останалото.
— Добре — доверчиво се съгласи тя.
След това стаята се изпълни с ужасяващите й писъци.
— Морган — крещеше тя неразбираемо. — Спри го, моля те! Какво прави с мен този човек. Умолявам те, накарай го да…
Баронът работеше възможно най-бързо, като се опитваше да не обръща внимание на воплите й. Алиса сякаш агонизираше, очите й се замъглиха, молбите отслабнаха.
Дукът вече реши да каже на лекаря да спре с изтезанията, когато се чу триумфиращ вик.
— Направих го! Мисля, че успях! — Баронът повдигна глава и изтри с ръкав капките пот от челото си.
Алиса се бе отпуснала в ръцете на Морган, тялото й изглеждаше разкривено и безжизнено.
— Алиса! — изкрещя Морган.
— Тя е само припаднала, Ваша светлост — през сълзи каза Мейвис. — Нека си почине малко, преди да я разбудим.
Но Алиса дойде в съзнание сама. Силна контракция сепна изнемощялото й тяло.
— Събери дъх и напъни — посъветва я лекарят. — Бебето е добре и сега ще може да мине през родилния отвор.
Алиса сграбчи ръцете на Морган и напрегна мускули. И най-накрая всичко стана много бързо — главата на бебето се появи, после и цялото телце. Стаята се изпълни с благословен бебешки плач.
Морган го чу и си помисли, че това бе най-прекрасният звук на света.
— Момиче — обяви барон Уелс с възхищение и подаде бебето на Мейвис.
— Момиче! — повтори Морган, повдигна Алиса и я притисна до сърцето си. Най-после се бе свършило.
Бебето се бе родило, Алиса бе жива. И мъжът повдигна глава в безмълвна молитва.
— Не мога да повярвам — слабо прошепна Алиса. — Тя добре ли е?
Морган се разсмя високо.
— Доколкото чувам, гласът й е прекрасен.
— Чудесна е — Мейвис подаде току-що изкъпаното бебе на Алиса.
— О, Господи — промълви младата майка през сълзи.
Морган ги обгърна с големите си ръце, а очите му преливаха от щастие.
— Толкова е мъничка — възхитено докосна той дъщеря си.
— Не си разочарован, нали, Морган? — с безпокойство попита Алиса.
Морган я изгледа шокиран:
— Разочарован?
— Че не е момче, имам предвид.