— Боже Господи, не! — искрено извика дукът.
Мейвис взе бебето от ръцете на Алиса и го подаде на Морган.
— Полежи тук — каза тя. — А аз ще трябва да се погрижа за майка ти.
Морган щастливо приюти бебето и нежно го залюля в прегръдката си.
— Така добре ли е? — обърна се той към барона.
Несигурността бе изписана върху лицето му.
— Чудесно — засмя се лекарят. — Дръж я по-близо до тялото си, Морган. И прикрепяй вратлето и главичката й.
Дукът изпълни указанията и с удивление наблюдаваше как малкото същество доверчиво се сгуши на гърдите му, след което се усмихна с изящните си устни. Силно чукане на вратата го стресна и като видя, че Мейвис и баронът са заети с Алиса, Морган извика с мощен глас:
— Влизай!
— Съжалявам за безпокойството — колебливо започна старата дукеса, — но се тревожим толкова много, а преди малко ми се стори, че чух нещо… О, Морган! — старата дукеса удивено се взираше в ръцете му, които държаха детето.
— Ела, бабо — извика Морган. — И вие също… Трис, Каролайн, искам да се запознаете с някого.
Дукът стана, за да им покаже бебето.
— Толкова е красива — изгука дукесата и нежно погали малката главичка.
— Е, какво е, Морган? Момче или момиче? — попита Тристан.
— Момиче, разбира се, не виждаш ли Трис? — отговори гордо бащата.
Каролайн и Тристан си размениха заговорническа усмивка.
— Поздравления, Морган — меко каза Каролайн. — Как е Алиса?
— Почива си — присъедини се към групата сияещият барон. — Изтощена е от мъчителната нощ, — но вече няма опасност. Опасността премина, слава на бога, но ще я наблюдавам отблизо през следващите няколко дни.
— Дай ми бебето, Морган — настоя старата дукеса и протегна ръце.
Дукът с неохота й подаде малката.
— Истински ангел — обяви с насълзен глас старата жена. — Има твоята брадичка, Морган и моя нос. Да, определено е моят.
— Чудесна е — нежно каза Тристан. — Ще трябва да слезеш долу, Морган — продължи той. — Бърк и мисис Кийнли са полудели от тревога.
Дукът кимна и се приближи до Алиса. Наведе се и я целуна по челото.
— Опитай се да си починеш, любов моя. След малко се връщам.
Старата дукеса се настани удобно и отказа да придружи останалите. Предпочете да остане с прекрасната си правнучка. Гледаше я с обожание и не я остави в люлката, докато малката не заспа. Чак тогава старата жена тихо излезе от стаята.
— Мислила ли си за името на дъщеря ни, скъпа? — попита я Морган, след като премести големия поднос с остатъците от вечерята от леглото.
— Иска ми се да я наречем Катрин — отговори Алиса и погледна към люлката, в която спеше бебето.
— Катрин? — засмя се дукът. — Ти, разбира се, знаеш, че това е първото име на баба.
— Да. Мислиш ли, че ще е доволна?
— Ще полудее от радост — възкликна Морган. — Тя и сега не се отделя от бебето. Мога да си представя как ще я разглези, ако я наречем на нея.
— Добре. Харесвам идеята някой да глези дъщеря ми — твърдо каза Алиса. — А второто й име ще е Елинор, на майка ми.
И така, в една мразовита декемврийска утрин Катрин Елинор Аштън бе кръстена в малката църква на семейството в замъка. Тристан и Каролайн с гордост приеха да станат кръстници, а старата дукеса настоя да държи малката по време на церемонията. Вечерта Морган сърдито мърмореше за поведението на баба си и Алиса се насили да му се усмихне:
— Така ли ще я защитаваш винаги, Морган? А какво ще правиш, когато стане младо момиче и се заредят ухажорите?
— Господи! — Той видимо пребледня. — Разни нетърпеливи контета да се навъртат около дъщеря ми? Не ме ли състаряваш преждевременно?
Алиса се изсмя високо, наслаждавайки се на очевидното му раздразнение.
— Започвате да гледате на жените по друг начин, Ваша светлост, така ли?
— Предполагам, че да — съгласи се той с широка усмивка.
Наблюдаваше я, докато кърми, и нищо по безизразното му лице не показваше чувствата му.
Любовта, която изпитваше към Алиса, растеше с всяка седмица. Понякога чувството бе толкова силно, че го обземаше изцяло. Но все още се страхуваше. Да, бе й отдал сърцето си, но как да й го покаже? При тази мисъл усещаше ужас, но и опиянение. Знаеше, че тя все още мисли, че той се е оженил за нея само заради детето. И сега, след като явно бе влюбен в дъщеря си, не искаше Алиса за пореден път да разбере погрешно любовните му обяснения. Този път нямаше да има недоразумения. Щеше да изчака и да избере най-подходящия момент, за да й каже, че я обича.
— Напредваш ли с приготовленията за Коледните тържества? — Дукът с опитни ръце пое бебето от скута на майка му.
Постави малката на рамото си и бавно се заразхожда из стаята. Алиса ги наблюдаваше с нарастващо удивление. Нейният арогантен, красив и по принуда задомен дук нежно галеше гръбчето на дъщеря си. Катрин се оригна шумно и родителите й се усмихнаха едновременно. Морган постави детето в елегантната люлка, загърна я грижливо със завивката. После се обърна към жена си.