Тя все още не бе закопчала роклята си и Морган видя млечнобелите пълни гърди. Усети как се възбужда и несъзнателно впи нокти в ръцете си, за да се овладее. След това прочисти гърлото си и отново попита за коледните приготовления.
— Старата дукеса вече ми обясни някои от традициите на замъка. Освен това ми помага във всичко.
— Добре. Не се преуморяваш, нали, Алиса? Баронът ми каза, че ще ти трябват поне няколко седмици, за да се възстановиш напълно.
— Всичко с мен е наред. Скъпият барон го потвърди тази сутрин. Освен това ме увери, че ще съм в цветущо здраве само след броени дни — подчерта Алиса.
Морган не можа веднага да разбере истинския смисъл на казаното, но възхитителната й руменина му подсказа намека и той я изгледа със страстен, почти похотлив поглед:
— Може и да са няколко дни за барон Уелс, скъпа моя — прошепна той, — но за мен са цяла вечност.
Протегна се и я привлече към себе си. Целувката му бе нежна, но Алиса почувства желанието му. После усети познатото вълнение, предизвикано от настойчивия му език, и сключи ръце около врата му. Несъзнателно раздвижи хълбоци срещу него, като се наслаждаваше на нежните ласки на пръстите му.
— Ако продължаваш по този начин, ще пратя по дяволите съветите на добрия доктор.
— Съжалявам — шеговито промълви Алиса и невинно го погледна в очите.
— Съмнявам се, че изпитвате каквито и да било угризения, мадам — сухо отговори той, пусна я и постави последна целомъдрена целувка на челото й. — Огромен куп досадна кореспонденция ме чака в кабинета. Ще се видим на следобедния чай, ако ми обещаеш, че ще си починеш.
— Добре, Морган — отзивчиво отговори младата жена и дукът учудено повдигна вежди от тази неочаквана готовност. — Нямам друг избор — продължи тя. — Ти току-що ми демонстрира какво ме очаква, ако се възстановя бързо.
Заразителният смях на мъжа й стигна чак до входното фоайе, като събуди любопитството на слугите.
После дойде вълшебството на коледната утрин. Всички присъстваха на службата в малката църква на замъка, а после след обяд се събраха в балната зала. Алиса, под ръководството на старата дукеса, бе превърнала салона в приказна феерия — отвсякъде надничаше свежа зеленина с вплетени между клонките разноцветни гирлянди, проблясващи на светлината на многобройните бели, червени и зелени свещи. Под огромната маса бяха струпани красиво опаковани подаръци, покрай стените бяха аранжирани кулинарните деликатеси. В центъра на залата бе чудото на тържеството — огромен Йоркширски коледен пай. Мисис Кийнли с гордост бе обяснила на Алиса как лично бе наблюдавала приготовлението му. Произведението наистина бе шедьовър на кулинарията по специална рецепта — напълниха гълъб с вкусни дреболии, после го поставиха в дива яребица, нея положиха в кокошка, кокошката — в гъска, гъската — в пуйка. После обвиха всичко в тесто и го поляха с масло. Икономката бе също много доволна от масата с десертите, отрупана с пирамиди от табли с наредени върху тях торти, сладоледи, тропически плодове, кремове, захаросани ядки, кексове и други сладкиши.
След като опитаха от деликатесите, започна раздаването на подаръците. Алиса стоеше до Морган и заедно с Каролайн, Тристан и старата дукеса поздравяваше членовете на персонала на замъка, като за всеки имаше малък подарък. Веселото настроение се повиши още повече, когато музикантите засвириха и танцуващите двойки изпълниха голямата зала.
В този момент Морган даде дискретен знак и господарите, един след друг, напуснаха салона, за да оставят слугите да се повеселят спокойно.
Алиса бавно изкачваше голямото стълбище и коментираше с Каролайн изненадата, приготвена за Морган. И двете с нетърпение очакваха вечерята, на която щяха да си разменят подаръците.
— Това наистина е най-прекрасната Коледа, която някога съм прекарвала — възкликна Каролайн. — Бях чувала за традициите на замъка, но никога не бях присъствала на подобно тържество.
Алиса кимна:
— Засега всичко върви чудесно. Баба ми разказа, че обичаят за размяна на подаръци е немски и за първи път го е видяла у една своя приятелка — дукесата на Йорк.
Алиса стигна до стаята си, усмихна се на Каролайн и влезе вътре, следвана по петите от Морган. Завари Мейвис да се грижи за бебето и я изпрати да се весели с останалите. После седна на освободеното от бавачката кресло и леко залюля люлката, като не изпускаше от очи изящните черти на малкото личице. Беше просто невероятно как това дете приличаше толкова много на Морган със сребристосивите си очи и упорита брадичка. Тъкмо се двоумеше дали вече да не събуди бебето за хранене, когато съпругът й се появи, пресегна се и взе малката в ръце.