— Трябва да призная — с твърд глас започна той, — че дъщеря ни става все по-красива и по-красива с всеки изминал ден.
— Естествено е да го твърдиш, Морган. Катрин е изцяло твой образ и подобие.
Младата жена пое бебето от ръцете на мъжа си и седна на удобен стол пред камината, за да се приготви за кърмене. След малко стаята се изпълни от силното и доволно мляскане на детето.
— Не е много възпитана, нали? — весело каза Морган.
— Наистина яде като малко зверче — съгласи се Алиса.
Малката се засити и младата жена я подаде отново на баща й. Бавачката на Катрин се забавляваше в балната зала, но Алиса знаеше, че Морган с удоволствие ще се погрижи за дъщеря си.
— Имам нужда да полегна преди вечеря. Моля те, сложи Катрин да спи. Ще я чуя, ако се разбуди.
Морган кимна.
— Ще кажа на Дикинсън да ти изпрати Джанет, за да ти помогне при обличането довечера.
Отпочинала и ободрена, Алиса се взираше невярващо в огледалото. Беше доволна да забележи, че фигурата й бе възвърнала обичайната си изтънчена слабост, с изключение на пълните гърди, които подчертаваха женствеността й. Роклята й, специално ушита за случая в Лондон, беше с по-усложнен модел от обичайното. Богатият китайски креп падаше плавно и стегнато обгръщаше тялото й отпред, докато отзад образуваше богат шлейф. Самата пола се състоеше от пет волана, украсени със златисто бродирани панделки. Горната част на роклята бе също в златисто, с набор точно под бюста и стигащи до лактите ръкави. Дълги бели ръкавици и меки ниски обувки допълваха тоалета.
Алиса се намръщи и отстъпи няколко крачки назад. Джанет бе решила, че прическата, която би подхождала на тази рокля, е огромен, сложен кок. И бе прекарала последния час в създаване на творението си. Прекрасната червеникава коса бе опъната високо като корона, от нея излизаха отделни кичури, в които бе вплетена тел. Множество гребени поддържаха прическата, а красиви свежи цветя от оранжерията създаваха впечатлението за цветна градина.
— Изглеждате великолепно — обяви Джанет. — Негова светлост няма да свали поглед от вас тази нощ.
— Не се и съмнявам — подхвърли Алиса. — Благодаря ти, Джанет!
След като момичето излезе, тя продължи да се взира в огледалото, като не можеше да реши дали харесва новия си образ. В този момент се появи Морган. Алиса притаи дъх и се обърна към него в очакване.
— Добър вечер — поздрави той, а очите му издадоха изненадата от видяното. — Готова ли си да слезем долу?
— Ти не я харесваш — разочаровано прошепна тя.
— Какво имаш предвид под „не я харесваш“? Роклята е прекрасна и ти си великолепна както винаги.
— Морган, знаеш, че никога не съм харесвала начина, по който лъжеш. Правиш го толкова лесно и с такава готовност! — избухна младата жена.
Отиде до тоалетната маса и нерешително вдигна гребена.
— Какво да правя с това?
— Не е толкова лошо. Ефектът е… — Тя му отправи смразяващ поглед. — Е, добре — продължи мъжът. — Изглеждаш, като че ли куп птици са се загнездили върху главата ти и се канят да мътят. Сега доволна ли си?
Алиса нервно се разсмя при удачното му описание.
— Хайде, помогни ми, Морган! — Тя започна да сваля фибите от главата си.
Той се зае с готовност да маха цветята, после и гребените. Най-сетне дойде ред на кичурите. Алиса внимателно освободи косата си от жиците и тя свободно се разпиля по раменете й. Младата жена разтърси глава с облекчение.
— Така е много по-добре — заключи тя. — И без това не бях сигурна, че ще успея да нося цялата тази тежест толкова дълго време.
Морган взе четката от ръката й и започна да разресва прекрасните къдри.
— Ето, така предпочитам косата ти, скъпа — прошепна в ухото й той, прокара пръсти сред кичурите и очите им отново се срещнаха в огледалото.
Веселите искрици бяха изчезнали от погледа на мъжа и той жадно се взираше в разголените й рамене. Притисна я рязко към възбуденото си тяло и прилепи устни до нежната кожа.
— Имаме ли достатъчно време? — прошепна Алиса.
— Какво? — заекна той, несигурен, че е разбрал въпроса.
Алиса се обърна в прегръдките му и го погледна в лицето.
— Питах те дали има достатъчно време — повтори тя и обсипа лицето му с леки целувки.
— Мислиш ли, че си достатъчно добре?