Алиса усети напрежението на мускулите и тревогата в гласа му.
— Ще трябва някак да издържа на тази болка — промърмори тя, привлече ръката му и я постави между бедрата си. — Точно тук.
Морган я погледна и радостно се разсмя.
— Имате късмет, мадам. Разполагам с това, което ви трябва!
Глава 21
Алиса протегна ръка и разкопча ризата му, очите й не изпускаха неговите. Пръстите й дразнещо се провряха, после се спуснаха към къдравите косми на гърдите му. Морган шумно въздъхна и се зае да се оправи с копчетата на гърба й.
Бавно и мъчително се разсъбличаха. Най-сетне той я взе на ръце и я отнесе в леглото. Тя усети хладината на покривката по голото си тяло и ненаситно отговори на целувките му.
— Толкова си красива, любов моя — дрезгаво прошепна Морган.
Младата жена си позволи да се наслади на чувствата си след дългото въздържание. Бе готова за любов. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и разбраха това. Тя се надигна срещу пръстите му, дъхът и излизаше на резки тласъци. Морган се опита да се въздържи и да увеличи времето на удоволствието, но тя не му разреши — привлече го към себе си в няма покана. Чувстваше се толкова топла и влажна, че на него не му оставаше нищо друго, освен да проникне в нежната утроба. Тя го прие, заключи бедра около таза му, искаше да го усети максимално дълбоко в тялото си.
После той викаше името й, запечатваше устните й с целувки и крещеше, че не издържа.
Алиса сякаш се бе загубила в някакъв друг свят на чувственост и силни усещания, тялото й живееше с всяка своя клетка. Морган усети наближаването на оргазма й и изля семето си в нея тъкмо когато тя достигна връхната точка.
След това лежаха заедно, той нежно галеше бузата й. Надигна се, подпря се на лакът и загледа с любов нежното тяло до себе си. Сърцето му бе изпълнено с удовлетворение и покой, неизпитани досега.
— Обичам те — думите му прозвучаха силно и ясно. Алиса застина неподвижно, после му се усмихна лъчезарно. Очите й се изпълниха с щастливи сълзи:
— От известно време си мислех, че може да е вярно, но трябва да си призная, че е чудесно да го чуя.
— Знам, че се държах като пълен идиот, но любовта не е чувство, което бих допуснал лесно в сърцето си. — Той се взря в очите й и тя изненадана видя, че силният й съпруг всъщност притежаваше чувствително сърце и ранима душа.
— Отдавна ли разбра, че ме обичаш?
— Вероятно — отговори той, облекчен, че й бе разкрил любовта си, но все още притеснен от признанието си. Прокара леко длан по голия й гръб и се усмихна ослепително. — По-добре да ставаме и да се обличаме. Сигурно всички се чудят какво е станало с нас.
Направиха го неохотно. Морган имаше по-лесната задача да закопчава и завързва пандели, но Алиса трудно се справи с шалчето около врата му. След няколко неуспешни опита той най-накрая обяви, че изглеждат задоволително. Надяваше се, че Дикинсън няма да има достатъчно време да ги разгледа подробно. Перфектният му слуга щеше да се изчерви от срам, ако забележеше измачканата му риза.
Стигнаха до вратите на салона. Постояха за малко, хванати за ръце, и преди дукът на Гилингам да отвори, Алиса прошепна нежно:
— Обичам те, Морган. Обичам те толкова много…
Влязоха сияещи в стаята. Леко измачканите им дрехи и щастливите лица предизвикаха радостна усмивка по лицето на старата дукеса.
Разменяха си подаръците и Морган погледна изненадано към жена си, когато видя своя — кожена юзда.
— Благодаря ти, скъпа — учтиво измърмори той и Алиса се разсмя на явно конфузното положение.
— Подаръкът има й втора част, Морган — подразни го тя. — Но се страхувам, че за него не е много подходящо тук, в салона.
— И бих могъл да добавя, големи братко, че лорд Едмъндс ме осведоми, че съпругата ти движи сделките с по-твърда ръка дори и от самия теб — изсмя се Тристан.
— Ти си купила кобилата на лорд Едмъндс? — възкликна Морган, като разбра за какво се смееха останалите. — Оня кон, за който се опитвах да се спазаря на рождения ден на Катрин?
— Точно така — продължи Алиса, щастлива, че изненадата й сполучи. — Трис ми каза колко се възхищаваш на животното и аз се почувствах отговорна, че те накарах да се върнеш от Чартър Оукс, без да си приключил сделката. Мисля, че това е най-малкото, което можех да направя в случая. Подаръкът е също и от дъщеря ти.
— Благодаря, Алиса. — Морган прекоси стаята и прегърна жена си. — Подаръкът е великолепен. А сега е твой ред.
Той й подаде малка, изящно опакована кутийка.
Развълнувана, тя разкъса опаковката и леко се вцепени, когато разбра, че това са скъпоценности. Колебливо повдигна капака и въздъхна изумено при вида на съдържанието й: капковидните обеци блестяха със зелен смарагдов пламък, до тях искреше с кристална чистота диамантена диадема. В центъра й хвърляше отблясъци най-големият смарагд, който Алиса някога бе виждала.