— Заслужава си да помислите. Брат ви е имал възможност да изнесе секретните данни, които вие скрихте. Имал е достъп и до трите места. Не липсва и мотив — парите!
— Не знаете какво говорите — сурово го прекъсна Морган. — Отказвам да слушам повече тези глупости, без да видя сам така нареченото доказателство.
— За съжаление, е невъзможно — отговори лорд Касълриг. — Точно тези агенти, които се занимаваха със случая, са изчезнали. Документите също.
— Достатъчно! — Морган стовари юмрука си върху бюрото. — Следвах инструкциите ви през последните няколко месеца без какъвто и да било резултат. Време е да взема инициативата в свои ръце. От този момент аз ще планирам действията си.
— Какво точно предлагате?
— Ежегодно организирам бал в Рамсгейт. След няколко седмици ще имаме възможност да заложим капан на Фолкън и да приключим с тази работа веднъж завинаги — твърдо отсече Морган.
— Ще ви помогна с каквото мога — съгласи се лорд Касълриг.
— Чудесно. Ще се свържа с вас веднага щом подготвя подробностите. Ще трябва да ми изпратите сочна примамка. Вярвам, че вие и лейди Касълриг ще присъствате на събитието.
— Да — леко се усмихна министърът. — Със сигурност ще бъдем на бала. Имам чувството, че вечерта ще бъде знаменателна.
— Как вървят приготовленията за бала, скъпа? — попита Морган, като я завари да закусва, докато работеше на бюрото си.
— Не съм съвсем сигурна — призна Алиса и вдигна няколко листа замислено. — Най-накрая реших да работя сама в стаята си без баба, Каролайн и мисис Глиндън. Невъзможно ми е да се съсредоточа, докато и трите непрекъснато си спомнят и разказват за предишните балове.
— И върху какво работиш сега? — със симпатия продължи дукът.
— Варианти на менюто. Но все не успявам да се справя с количествата храна, които ще бъдат необходими за триста души. Никога не ми се е случвало да храня толкова хора наведнъж. И реших да изготвя списък на отделните ястия, а останалата част от работата да предоставя на мисис Кийнли.
— А списъкът на гостите?
— Кой по-точно? — Алиса започна да рови сред книжата. — Баба ми даде два отделни. Единият е с хора, на които се изпращат покани само за бала. Другият е за гостите, които ще нощуват. — Тя му подаде два свитъка.
Той ги прочете и направи съответните поправки и допълнения.
— Кажи на баба и Бърк да приготвят спалните за тези, които ще останат през нощта. Аз ще наредя на Джейсън да помогне на мисис Глиндън при адресирането на пликовете. И остави украсата на Каролайн. Нещо друго?
Алиса въздъхна облекчено.
— Така е добре. Трябва да ти призная, че никога не съм си представяла, че ще е толкова сложно.
— Сигурна ли си, че не се претоварваш?
— Не, не мисля подобно нещо. — Помълча няколко минути и продължи: — Знаеш ли, това ще бъде първият ми бал, Морган.
Той се сепна, погледна я изненадано, после я взе на коленете си.
— Ще бъде чест за мен да те съпровождам, скъпа лейди.
Тя го целуна по врата и се сгуши плътно до гърдите му.
— Просто искам да се гордееш с мен, Морган. — В гласа й се прокрадна съмнение.
— Винаги съм бил горд с теб, любов моя. — Той затегна прегръдката, но усети, че съпругата му сякаш застина.
— Бихте ли ми обяснили, Ваша светлост — студено прозвучаха думите й.
Морган проследи погледа й върху бюрото, на което лежаха преработените списъци, и се опита да задържи изплъзващото се тяло.
— Защо сте добавили Маделин Дюпон и брат й към гостите?
Дукът отказа да я пусне, погали гърба й успокоително и се опита да намери подходящ отговор.
— Чакам, Ваша светлост!
— Те са присъствали и миналата година — отговори вяло той.
Тя успя да се откъсне от прегръдката му и стоеше вдървено, с гордо вдигната брадичка.
— Обяснението ви не е достатъчно. Аз сама изготвих списъка за този бал и прецених, че те трябва да отпаднат.
— Дюпон ще присъстват — сухо каза дукът.
Очите на Алиса се разшириха, но тя не се предаде:
— Виждам, че са поканени и да прекарат нощта в замъка. Защо?
— Трябва, Алиса! — повтори Морган, като отбягваше погледа й.
— Не! — твърдо настоя тя и скръсти несговорчиво ръце.
Морган я изгледа със смразяващо неодобрение:
— Аз съм господарят на този дом, мадам! Ще направите каквото ви кажа!
Но тя не отстъпи:
— Не съм ви слугиня, сър! Доколкото си спомням, съм ваша съпруга. И господарка на този дом. Отказвам да приема тази жена в къщата си, докато не ми представите задоволителна причина за това.