Коляното на Джил се бе оправило напълно, но когато Джесика я опозна по-добре, се разбра, че Джил страда от хронична анемия, че понякога се чувства много слаба и има нужда от лечение, а дори, при редки случаи, и от преливане на кръв.
Въпреки всичко обаче Джил беше много енергична винаги когато се налагаше и не беше симулантка. Просто беше много нежна, много крехка и Джесика никога не забравяше за това.
Понякога Джил страдаше от ужасно, парализиращо главоболие. Не помагаха никакви лекарства. Джил много храбро понасяше болките и понякога, когато следобед или вечер й се налагаше да легне, се шегуваше, че отивала „да ги приспи“. Тогава Джесика разтриваше слепоочията й — по три четвърти час, дори понякога по цял час. Много добре виждаше, че Джил страда повече, отколкото показва. Това я караше да изпитва прекрасното чувство, че е нужна и че помага на приятелката си.
В Джил се криеше някаква тиха гордост, която не й позволяваше да говори за сиротното си детство, за емоционалните си страдания и за физическите си болки. Джесика много добре разбираше самотата на Джил, понеже самата тя бе живяла самотно в прочутото си семейство. Майка й бе затворена, а по-големите й братя никога не й обръщаха много внимание. Дори баща й, който толкова й се възхищаваше, не я обичаше истински. По-скоро му бяха скъпи способностите й, отколкото самата Джесика.
Джесика изпитваше огромна нужда да се грижи за Джил, да й бъде като майка и да я възпитава. Всичко бе започнало, когато й оказа помощ на ездачната пътека в „Харкнес Клъб“. Сега, когато Джил се намираше под нейно покровителство, продължаваше.
С течение на времето Джил, която иначе бе искрена и открита с Джесика, започна да говори все по-малко за себе си и основната част от разговорите се водеше от Джесика. В тези разговори Джесика разкриваше все повече и повече мислите и чувствата си. Някакво ново, по-дълбоко измерение от същността й търсеше съпричастие в Джил. А Джил умееше прекрасно да изслушва, бе тактична и изпълнена с разбиране.
Скоро ролите им се размениха. Джесика от майка-пазителка се превърна в благодарствен приемник на съчувствието на Джил. А Джил, по-слабата, стана довереница на Джесика и неин основен крепител — физическата близост на двете жени прие почти духовни измерения. Интимността им ставаше все по-дълбока и по-дълбока. Те сякаш взаимно се разбираха й идеално си допадаха като приятелки и другарки. Във всяко едно отношение мекотата на Джил, отстъпчивата й, податлива същност се допълваха от практичния и независим характер на Джесика. И постепенно под влиянието на Джил самата Джесика започна да омеква и се научи как да бъде по-женствена и по-уязвима. Джесика започна да пуска косата си. За първи път в самотния си живот се чувстваше като жена.
Близостта им бе толкова голяма, че когато вечер настъпваше време за лягане и за укрепителен сън пред тежкия работен ден, Джесика се чувстваше изпълнена с копнеж и блаженство, каквито никога преди не бе изпитвала. Целият й предишен живот, изминал в постигането на безлични цели, й се струваше несъстоятелен в сравнение с прелестната близост на тази сродна душа, на това сърце, с което я свързваха невидими нишки.
Тя съзерцаваше Джил във вечерния мрак и цяла преливаше от смесени чувства на самота и облекчение. Някъде долу пулсираше далечният шум на града. Тогава Джил се приближаваше към нея, хващаха се за ръце, лампите угасваха и те се разотиваха по стаите си.
В една от тези тихи вечери Джил разказа на Джесика един тъжен епизод от живота си.
Работела в една корпорация в Детройт, на име „Континентал Продъктс“.
Джесика вече знаеше затова.
— Как реши да напуснеш? — попита тя небрежно.
Джил сякаш се смути.
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш? Темата не е много приятна.
— Разбира се, че искам да знам — усмихна се Джесика. — Ние с теб нямаме тайни една от друга, не е ли така?
Джил с неудоволствие й разказа историята си.
Един от началниците в „Континентал Продъктс“, Харли Шрейдър, я поканил да излязат. Казал й, че щели да говорят нещо важно във връзка с работата. Тя излязла с него, въпреки че имала едно наум, понеже той й обещавал повишение, ако се съгласяла да се запознае с някои важни служебни въпроси. Понеже била амбициозна и текущата работа й била омръзнала, Джил решила да се възползва.