Шрейдър я налял с алкохол и най-грубо и недодялано започнал да я сваля. За свое нещастие поради крехката си физика Джил припаднала на дивана в гостната му.
На следната сутрин се събудила с ужасното чувство, че са я изнасилили. Напуснала апартамента на Шрейдър, без да се сбогува, и бързо се прибрала. Направо не била на себе си. Веднага взела горещ душ и започнала усърдно да се мие. Опитала се да забрави всичко. Шрейдър отново я канил с похотливи намерения, но тя му отказвала.
В продължение на една седмица се занимавала с работата си в компанията, сякаш нищо не се било случвало. Тогава за най-голям свой ужас установила, че Шрейдър се е хвалил с победата си пред други в компанията и твърдял, че всичко било станало със съгласието на Джил. По това време тя вече излизала с един друг симпатичен младеж от същата компания, който я оставил, когато чул за хвалбите на Шрейдър.
Джил веднага напуснала работа — била неспособна да понесе това унижение. Но преди да напусне, направила оплакване за случилото се пред началника на Личен състав. Той бил приятел на Шрейдър и презрително й заявил, че ако не можела да се справя с личния си живот, това си било неин проблем. Направо се подиграл с чувствата й.
Унила и обезверена, Джил почти цяла година се движила без посока, работила като секретарка, като детегледачка, като наставничка в детски лагер. Правела всичко възможно, за да забрави за случилото се.
— Тогава реших да се взема в ръце, да не допускам всичко това да провали живота ми. Върнах се към учението, получих магистърска степен по Бизнес и администрация и подадох молба за мястото в „Хайтауър“. Знаеш останалото — заключи тя и се усмихна на приятелката си.
Джесика я гледаше със смесица от съжаление и справедлив гняв.
— Как каза, че е името на този тип?
— Шрейдър — отвърна Джил разсеяно. — Харли Шрейдър. Докато съм жива, няма да забравя това име.
„Нито пък аз — каза си Джесика. — Нито пък аз, Джил.“
Една седмица след нощния разговор на Джесика Хайтауър с Джил Флеминг Харли Шрейдър бе внезапно уволнен от отговорната длъжност, която заемаше в „Континенти Продъктс“.
Приятелите му недоумяваха каква е причината за уволнението. Единствено председателят на борда и изпълнителният секретар знаеха, но никому не казваха.
Отсъствието на Харли не се почувства особено, понеже той така и така никога не бе играл голяма роля в компанията. През първите две седмици задълженията му се поделяха между няколко други началници, а след това един от по-младшите началник-отдели бе повишен в длъжност и зае поста му.
На петдесет и три годишна възраст на Харли никак не му беше лесно. И без това беше трудно за прехвърлил четирийсет и петте висш чиновник да си намери нова работа. Както всеки останал в неговото положение, Харли изписа стотици молби за назначение. Обади се на всички възможни познати, с каквито разполагаше в света на бизнеса, и зачака.
Когато всичко се оказа безрезултатно, той помоли адвоката си да поиска копие от характеристиката, написана от шефовете му при уволнението. За негово най-голямо изумление, характеристиката бе напълно положителна и определяше работата му в корпорацията като безупречна. Бил освободен единствено поради организационни проблеми и съкращения на разходите в компанията.
Харли продължи да подава молби за работа. Никой не му отговаряше. Борбата продължи две дълги години. През този период той увеличи пиенето. Започна да изневерява на жена си с най-различни евтини момичета — открай време си падаше по тънката част. Започна да залага каквото бе останало от спестяванията му. Жена му поиска развод и се ожени за някакъв финансов съветник от съседен град.
В края на втората година Харли си намери работа като продавач в мебелен магазин. Износваше протърканите си стари костюми, ходеше с продупчени обувки и се разливаше от учтивост пред клиентите си — прости работници, след които се влачеха бременните им жени и хленчещите им дечурлига. Не можеше да разбере какво е станало с живота му и къде е сбъркал.
Харли така и не разбра, че цялото му бъдеще е било предрешено още в деня, когато подцени младата Джил Флеминг с хубавото тяло, предизвикателния белег и изтънчените креватни маниери. Отделяйки я завинаги от Рой Инглиш, той си мислеше, че с един удар убива два заека — прави услуга на Рой и съсипва Джил. Вместо това той бе подписал собствената си присъда, влязла в сила при запознанството на Джил с Джесика Хайтауър.
Така необозримото бъдеще по неписани закони се свързва с отдавна забравеното минало и разваля дори най-сигурните планове на хората.