Сега тя разглеждаше снимките им на перваза на камината.
— Голям късметлия си, Рос. Имаш много хубави дъщери.
Той не отвърна. Само си каза, че Лесли е несравнимо по-хубава от дъщерите му. Как ли ще се почувстват, ако Лесли им стане втора майка? Самата мисъл за това го изпълваше с ужас. Той сбърчи чело. Каква лудост!
Пое палтото на Лесли и го закачи в шкафа. В дневната бе прашно. От това му стана неприятно. Жената за чистене, госпожа Мерит, явно вече недовиждаше. А може би просто не го взимаше на сериозно.
— Тук е доста запуснато — обади се той.
— Явно има нужда от женска ръка! — усмихна се Лесли, все още загледана в снимките, с гръб към него.
Той й наля чаша и я остави на камината пред нея. Тя стоеше с гръб към него. Огънят, който го изгаряше, се разрастваше неудържимо. Не можеше да издържи, още малко и щеше да се пръсне.
— Лесли! — започна той.
Тя се обърна. Той бе все още с костюм и връзка.
— Колко си красив! Като те гледам така, започвам да се плаша от себе си!
— Лесли, аз…
Преди да е изрекъл нещо друго, той хвана ръцете й и я притегли към себе си. Отдавна мечтаните устни бяха толкова близо! Ухаеше на нещо естествено, здраво, неустоимо, което го обливаше цял.
Но тя се опря в гърдите му и леко го отблъсна — достатъчно, за да го накара да отстъпи.
— О, боже! — заговори той и се отдръпна от нея. — Не знам какво ми стана. Сигурно си мислиш, че съм полудял.
Отиде до дивана и седна.
Тя дойде при него.
— Ще ми кажеш ли какво си намислил? — гледаше го изпитателно.
Той извърна очи. Търсеше думите, които толкова отдавна бе намислил. Вместо това отчаяно изрече:
— Бих могъл да ти бъда баща.
Тя не отвърна. Но стисна ръката му.
Той се осмели да си въобрази, че тя му дава кураж.
— Лесли, ще се ожениш ли за мен?
Не смееше да я погледне. Когато най-после го направи, с отчаяние забеляза в очите й израза на учудване, от който толкова се опасяваше. Бе изненадана. Явно бе съвсем неочаквано за нея.
Но ръката й все още стискаше нежно неговата.
— Знам колко невероятно звучи, но аз те обичам — продължи Рос. — Луд съм за теб. Още откакто те видях, аз… аз…
Запъваше се като някакъв нещастник. Цялата му смелост се бе изпарила от този неин поглед. Чувстваше се като жалък старец, който най-нелепо се обяснява в любов на жена, която няма начин да го харесва.
— Толкова съжалявам… Опитвах се да го прикривам, доколкото мога. Просто кажи „не“ и аз ще разбера. До уши съм влюбен в теб, Лесли! Никога не съм се чувствал така. Никога!
Тя сложи ръка на рамото му и леко го потупа. После го целуна по бузата.
— Рос, ти си прекрасен човек. Ти просто ме спаси. Дари ме с нов живот.
Рос тъжно се усмихна.
— Отказваш ми, нали? Кажи ми го направо. Не трябваше да те питам.
Тя мълчеше. Най-после каза:
— Ще трябва да помисля.
Той се оживи.
— Наистина ли?
— Би ли имал малко търпение? — каза тя вместо отговор. — През последните няколко години животът ми неочаквано се промени. Все още се опитвам да се съвзема.
Той взе ръцете й.
— Ще чакам колкото поискаш. Достатъчно ми е да знам, че си съгласна да помислиш.
Тя наистина приемаше предложението му сериозно. И все пак в нея се бореха много сили — сили, които оставаха невидими за него. Той знаеше, че тя го обича, но подозираше, че това не е същата обич, която той изпитва към нея.
Но и това му бе достатъчно като залог за щастие, за каквото преди дори не бе мечтал.
Затова държеше ръцете й в очакване да започне да се учи как да се задоволява с това, което получава от нея, и се надяваше на небесата да свършат останалото.
И някак си в този момент, когато се чувстваше тъй далеч от нея и същевременно свързан с нея с крехка надежда, той я обичаше повече от всякога.
26
През пролетта на 1976 година се случи нещо, което щеше да предизвика неочаквана промяна в подредения живот на Джордан Лазаръс.
Европейският конгломерат „АМЗ“, който през последното десетилетие бе придобил огромни авоари в капитали и фирми в Съединените щати, изведнъж се оказа в положението на жертва на стремежите на друга, още по-голяма многонационална корпорация, базирана в Южна Африка, да го погълне.