Джордан я разгледа по-добре. Бе доста висока, тънка и добре сложена. Краката й бяха стройни и фини. Гърдите — малки и закръглени. Беше облечена с права пола и копринена блуза. Явно бе свалила сакото си, понеже беше доста топло. Имаше хубава коса. Ситно къдрава, червеникаворуса и изглеждаше като жива — трептяща и невероятно женствена. Създаваше прекрасна хармония с млечнобелите й бузи, посипани с лунички, и загадъчните зелени очи, обрамчени с дълги мигли. В нея имаше нещо сдържано и може би малко свенливо, с което бляскавата й коса и искрящите й очи очарователно контрастираха. Въпреки че хубостта й го вълнуваше силно, Джордан успя да изрече с нападателен и укорен тон.
— Знаете ли колко време трябва, за да пристигне една такава врата от Италия?
Тя го погледна учудено.
— Каква марка е колата ви?
— Алфа-ромео — отвърна той. После добави мрачно: — И то доста хубав модел.
— Няма ли дилъри, на които може да се закара? — запита тя разтревожено.
Той поклати глава.
— Правена е по поръчка. Внесена е от Рим. Няма да е лесно да се оправи.
Жената въздъхна. Изглеждаше много уморена и разтревожена, но от това му се стори още по-красива.
— Най-добре да си разменим данните от застраховките — започна тя. — Разбира се, грешката е моя. Много съжалявам. Наистина не ви видях.
Ядосваше се на себе си. Разстроеното й лице го накара да я съжали. Колата й бе стар модел. Може би не беше добре финансово. Изглеждаше толкова млада въпреки деловата си външност. Много му харесваше. Беше невъзможно да не му хареса.
Тя затършува в чантата си, намери портфейла си и му подаде застрахователната си карта. Джордан я погледна и прочете името й. Дори и не понечи да извади своята карта. Мислеше трескаво.
— Не бихте ли ми направили една услуга? — започна той и отиде да погледне задната броня на нейната кола. — Вашата броня е леко засегната. Тъкмо си спомних, че застраховката ми изтече преди три седмици и просто нямах време да я подновя. Все забравям. Ще бъде малко… неприятно, ако се разбере за произшествието. Може да получа голяма глоба за това, че карам без осигуровка. — После я погледна и продължи.
— Нека забравим за това. Аз ще се погрижа сам за колата си. Не бих искал да намесваме застрахователните компании или законите. Какво мислите за това? Ще ми направите услуга.
Жената сякаш бе разтревожена от предложението му.
— Щом вие смятате така… Но на мен ми се струва малко странно да не съобщим за произшествието.
— Никой няма да разбере — каза той. — Ще си остане между нас.
Гледаше я и се наслаждаваше на честността й. Вината всъщност бе колкото нейна, толкова и негова, но тя бе готова да я поеме върху себе си, в резултат на което застраховката й щеше да се увеличи. Дори и сега й беше трудно да вземе решение, което заобикаля закона.
— Добре — каза най-после и погледна отново колата му. — Много съжалявам за вратата ви.
— Не се притеснявайте, аз и без това не я харесвах.
Опитът му да се пошегува му прозвуча жалко. Жената се усмихна сякаш насила. Настъпи мълчание. Джордан не можеше да й се нагледа. Когато говореше, ставаше още по-красива. Честността и откритостта й бяха като отворена врата към нещо по-дълбоко в нея — някакъв скрит чар, срещу който Джордан нямаше никаква съпротива. Интересно му беше дали знае кой е. До този момент не го беше показала.
— Слушайте — започна той. — Ще вечеряте ли с мен? Просто за да си докажем, че всичко е забравено. Много ми станахте симпатична. А аз като някой престъпник карам без застраховка.
По лицето му се разля момчешка усмивка, примесена с очакване и надежда.
Тя се изчерви, но запази самообладание.
— Не, благодаря. За съжаление съм заета. Но държа да ви благодаря, че бяхте толкова мил.
— Напротив, аз ви благодаря.
Тя постоя още миг, загледана в него. Сякаш чакаше нещо. После каза:
— Ще ми върнете ли картата?
Джордан се засмя. Беше забравил, че застрахователната карта е още у него. Подаде й я. Пръстите им не се докоснаха.
Тя се качи в колата си. На Джордан му се искаше да повтори поканата за вечеря, но неочаквано го завладя някаква младежка стеснителност и не му достигна смелост.
Той отмести колата си от пътя й и я изчака да излезе от мястото си и от паркинга. Остана загледан в отдалечаващата се кола. Видя малката вдлъбнатина в бронята и запомни номера.