А пътят на връщане й се стори дори още по-дълъг.
28
Джордан издържа, доколкото можа.
Успя да устои в продължение на месец. Дори не беше и месец. Още на следния ден след закуската с Лесли той поръча на един от сътрудниците си да научи всичко за „Уилър Адвъртайзинг“ и за ролята й там. Поиска и копие от трудовата й биография.
Учуди го, че е отишла в „Уилър“ от „Огълви, Торп“, където бе работила като бързо изгряваща млада надежда. Дори се смая, когато разбра, че тя е автор на рекламната кампания за „Орора Лайфстайлс“, както и някои други подобни кампании, възлизащи на по няколко милиона долара. Не му беше ясно защо е изоставила бляскавата си кариера, за да се скрие в това забутано градче в Лонг Айлънд, да работи две и половин години като библиотекарка и после да се върне към рекламата в малката и неизвестна агенция.
Но миналото й не го интересуваше толкова. За него имаше значение само бъдещето и кога ще може отново да я види.
„Не, не съм омъжена“. Думите лудо и изкусително отекваха в съзнанието му и го държаха буден по цяла нощ. Тя беше сама. Това бе най-важната информация за нея, най-основната частица от загадката. Останалото почти не го засягаше.
Той започна да мисли как да се свърже с нея. Мислеше да й се обади, да й пише. Но всичко това му се струваше невъзможно. Тя му бе показала ясно, че няма желание да се среща с него. Знаеше, че е женен и явно не беше от типа момичета, които са готови да се забавляват с женени мъже. Уважаваше себе си. В нея имаше нещо здраво и силно, примесено по особен начин с меката й красота. Нещо почтено и непоклатимо.
Това й качество напомняше на Джордан за юношеските му влюбвания. Това бе времето, когато той отдалече гледаше с желание чистичките буржоазни момичета в училище и тайно плетеше сложни фантазии. През този ранен идеал истинен период го заслепяваха не толкова тайните на другия пол, колкото мислите за хубостта и почтеността на момичетата, които той издигаше в нещо като романтичен идеал.
Този идеал отдавна бе помътнял и изхабен от връзките му с жени, когато порасна. Но Лесли Чембърлейн отново го съживяваше. Дори сега, докато се мъчеше да си припомни подробностите от образа й през онази последна утрин след съвещанието в Бостън, той си спомняше не толкова лицето й, колкото самоуважението и почтеността й.
За нещастие тъкмо тази старомодна почит към благоприличието привличаше най-вече Джордан, въпреки че му даваше слаби надежди.
Тя му се струваше все по-недостижима и в същото време все по-близко до сърцето му. Ставаше му все по-трудно да устоява на изкушението да се види с нея, понеже тя живееше толкова наблизо. Малкото градче Джонсънвил отстоеше едва на час от жилището му в Манхатън. Самото словосъчетание „Лонг Айлънд“ звучеше в мислите му като нечувана екзотична музика и неимоверно го вълнуваше.
Когато измина месец, последните защитни сили на Джордан го напускаха.
Трябваше да се види с нея.
През една прохладна априлска съботна утрин той отиде с колата до Лонг Айлънд. Пристигна към обяд. Не се обади предварително по телефона, понеже се страхуваше, че тя може да откаже да го приеме. Искаше да я изненада, въпреки че се опасяваше, че това може и да я раздразни, дори да я настрои срещу него.
Беше му трудно да намери адреса, който имаше от картотеката. Тя живееше в най-обикновен блок с апартаменти, доста приятен на вид, отпред с малка полянка с дива ябълка и боядисана в бяло пейка от ковано желязо. Намираше се на около миля от живописния център на старото лонгайлъндско градче с площада, сградата на общинския съвет и малките дюкянчета.
Джордан стоеше във фоайето като ученик и пристъпяше от крак на крак. Даваше си сметка, че тя може дори да не си е у дома. Но това не го интересуваше. Не можеше да отлага нито ден повече. Ако я нямаше, щеше да се върне в Ню Йорк и да започне отново да събира кураж.
Най-после той натисна звънеца.
Известно време никой не отговори. После един почти неузнаваем глас изписка през малкия високоговорител на домофона:
— Да?
— Тук е Джордан Лазаръс.
Мислеше да каже още нещо, но думите не идваха. Последвалите пет секунди му се сториха цяла вечност.
После вратата се отключи с бръмчене. Джордан почти подскочи. Все пак успя да си отвори, преди бръмченето да спре.
Стоеше в непознатото преддверие и се чудеше къде е нейният апартамент.
Неочаквано една врата точно пред него се отвори и се показа Лесли.