Беше облечена в бояджийски дрехи — стари джинси и риза. Косата й бе прибрана назад и завързана с кърпа. Гуменките й бяха окапани с бяла боя. Дори по бузите й имаше две-три капки.
Очите й бяха широко отворени. Въпреки че той не можа да го забележи в мрачното преддверие, тя леко пребледня, но бързо се съвзе и усмихнато проговори:
— Радвам се, че ви виждам тук!
— Май съм избрал неподходящо време — засмя се неуверено Джордан.
— Какво ви води насам? По работа ли?
— Не точно — отвърна той. — Бях в района и реших да се отбия. Май че трябваше първо да се обадя.
Настъпи мълчание. Джордан не можеше да си намери място от притеснение. Виждаше, че е избрал лош момент. Навярно това неочаквано посещение й досаждаше.
Тя се усмихна.
— Е, след като сте тук, влезте. Страхувам се, че тук не е много за гости в момента, но все пак сте добре дошъл.
Тя се дръпна назад, за да го пусне да мине. По мебелите и по пода бяха проснати стари чаршафи. Въпреки неразборията от боядисването, апартаментчето имаше вид на доста уютно.
Тя затвори вратата след него. Гледаше го с любопитство. Въпреки че той не си даваше сметка за това, тя отбеляза в себе си, че панталоните, обувките, ризата и сакото му са от най-известни световни марки. Тия спортни дрехи, с които се беше облякъл, сигурно струваха колкото една нейна заплата.
Но насмешливата й усмивка се стопи, когато очите им се срещнаха. Тя погледна смутено настрани.
— Може би трябва да си тръгвам — каза той.
Тогава тя възвърна самообладанието си.
— Напротив! Бих ви предложила да се разположите удобно, но както виждате, за съжаление няма как!
Джордан потисна въздишката си. Чувстваше се неудобно. Тя явно имаше много работа и не бе настроена за срещи с него. Но от друга страна, видът й в изпоцапаните стари дрехи, бояджийското мече в тънките й пръсти го караха да немее от възхищение.
Той отчаяно се мъчеше да намери някакъв изход. Накрая реши.
— Не искате ли да ви помогна? Ще стане два пъти по-бързо.
Огледа току-що започнатата дневна и столовата, в която също бяха нахвърляни стари чаршафи.
— Какво ще кажете?
— Наистина няма нужда — отвърна тя. — Не мога да приема това от вас.
— Говоря сериозно! — настоя той. — Ще бъде весело.
Търсеше думи, с които да я убеди, но думите не идваха.
Предложението му изглеждаше абсурдно и беше сигурен, че тя няма да приеме.
Но за негово учудване тя прие.
— Добре, но не знам имате ли представа какво ви очаква — засмя се тя. После отново огледа дрехите му. — Освен това как мога да ви оставя да изцапате с боя тези хубави дрехи?
Той напълно бе забравил как е облечен. В мислите му беше само тя.
— Нямате ли някоя стара риза или нещо подобно?
— Трябва да видя… — замисли се тя.
Остави мечето в легенчето и бързо отиде в съседната стая. Той я чу как отваря гардероба и тършува вътре.
След малко тя се върна с чифт стари работни дрехи.
— На баща ми са — каза, подавайки ги на Джордан. — Едно време ги използвах, когато оправях колата. Ще ви бъдат доста къси, но смятам, че ще свършат работа.
Джордан веднага съблече сакото си и започна да ги облича.
— Значи вие оправяхте колата?
— Татко не е много добър по техническата част — отвърна тя, докато го гледаше как се облича. — Освен това бяхме доста бедни и не можехме да си позволим да ходим на монтьор за дребни неща. Затова аз сменях маслото и филтрите и се грижех за регулирането на двигателя и останалите неща от този род. Навремето разбирах доста добре от карбуратори… Много ми се искаше да отворя и скоростната кутия, но май стана по-добре, че така и не го направих.
Той стоеше облечен в работническите дрехи. Наистина му бяха твърде малки и маншетите на скъпите му панталони се подаваха изпод крачолите.
— Какво има? — попита той, когато срещна усмивката й. — Не изглеждам ли както трябва?
— Не точно — отвърна тя.
— Не искам да си мислите, че не съм вършил такава работа — започна шеговито той. — Мога да се обзаложа, че сме били по-бедни от вас. Вие не сте имали трима братя и две сестри и някой братовчед или чичо в задната стая. Навремето доста съм боядисвал с постна боя. — Той се наведе и взе мечето. — Ето, гледайте, млада госпожо!
И започна да боядисва дневната с широки, точни откоси. Мечето се заразхожда по стената. Чуваше се отсечено, ритмично припляскване. Крайниците му се движеха напред и назад, ръцете му се протягаха към тавана, краката му смешно се подаваха от работническия панталон. Тя наблюдаваше тялото му в захлас.