— Ето! — повтори той, без да спира. — Виждате ли?
Джордан нямаше как да срещне погледа й. Ако можеше, този поглед сигурно почти щеше да сложи край на мъките му.
Тя извади още едно мече и се присъедини към него. Не след дълго стената на дневната бе готова и те вече отваряха нова кутия боя. Работата вървеше много бързо, понеже бяха двама.
Когато привършиха с дневната, Лесли остави мечето.
— Жадна съм. Искате ли чаша изстуден чай?
Той се обърна към нея. Бузата му беше окапана с боя. По обувките му също имаше няколко капки.
— Вижте хубавите си обувки! — извика тя. — Ей сега ще донеса разтворител. Трябваше да ви дам някои стари обувки!
— Не се тревожете! — каза той. — После ще ги изчистя.
Двамата изпиха по чаша освежителен изстуден чай, седнали на покрития с чаршаф диван. Моментът бе подходящ да поговорят за незначителни неща, но разговорът вървеше измъчено.
И двамата не намираха подходящи думи. Джордан непрекъснато поглеждаше крадешком към Лесли. По лицето й имаше още капчици боя, които странно и сладко контрастираха с луничките по бузите й. Той мислеше за прекрасната й, непокорна коса, скрита под кърпата. Както бе седнала с кръстосани крака, красивите й, дълги крака се очертаваха под джинсите.
Той погледна встрани. Сърцето му се късаше.
— Е — започна той, — смятам, че напредваме много добре. Ако работим здравата, след час можем да свършим трапезарията. Останалата част от апартамента ще се боядисва ли?
— Аз свърших всичко миналата седмица — каза тя. — Остана ми само това.
— Започваме ли? — изправи се той с усмивка.
Останалото време работиха мълчаливо. Докато минаваха стената на трапезарията, Джордан се измъчваше от смесени чувства — задоволство и страх. Бяха свършили добра работа и тя бе приела присъствието му и помощта му. Но по-нататък? Какво щеше да стане сега? Какво щеше да й каже?
Колкото повече напредваха с работата, толкова по-напрегнат ставаше той. Когато свършиха и с трапезарията, той остави мечето и се върна заедно с нея в дневната. Чашите им с изстуден чай още стояха на покритата ниска масичка. Течността на дъното бе станала светлооранжева.
Той се опитваше да каже нещо.
— Май наистина свършихме.
Това бе единственото, което успя да измисли.
Тя също изглеждаше тъжна. В израза й имаше нещо трогателно замислено.
Болката в сърцето му се увеличаваше. Той отвърна поглед и започна да съблича работническите дрехи.
Тя отново забеляза обувките му. Капките боя се бяха умножили.
— Ще донеса разтворителя.
Отиде в кухнята и се върна с кутия разтворител и парцал. Коленичи пред него и започна да търка петната.
При вида на стройното й, красиво тяло, свито пред краката му като телцето на ваксаджийче, и на ръцете й, които чистеха петната от обувките му, той не издържа.
Ръката му сякаш по нечия чужда воля се протегна и развърза кърпата от главата й. Изпръсканото с боя парче плат меко се свлече и къдриците й грейнаха като дъга в следобедната светлина.
Тя погледна нагоре към него. Изразът на лицето й показваше ясно, че всички претексти, с които и двамата си служеха отдавна, бяха безсмислени. Не можеха повече да бягат от истината.
През последния месец Джордан бе премислял този момент хиляди пъти, но сега намислените думи му бягаха. Тя го гледаше укорно и умолително.
— Издържах, колкото можах — каза той. — Денем не ми беше толкова трудно, но нощем…
Тя не отвърна. Очите й станаха по-дълбоки, сякаш искаха да го погълнат.
Той прокрадна пръсти от косата към лицето й. Болката му бе станала непоносима. Нещо дълбоко в него се скъса.
— Обичам те.
После смутено погледна встрани — като момче. Когато отново погледна към нея, в очите й имаше сълзи. Изглеждаше изплашена, точно като него, но и примирена.
Тя кимна мълчаливо и той притегли лицето й.
29
Шест седмици по-късно
Океанът им бе съучастник.
Вълните леко полюшваха яхтата. Привдигаха я бавно и полека, после я задържаха на облия си гребен, докато Джордан обладаваше Лесли — все по-дълбоко и все по-цялостно. Тя го притискаше в обятията си и при всяко нежно поклащане цяла се разтваряше под него.
Не след дълго стоновете му се сляха с припева на необятния океан под тях. Нейните сладостни възгласи се смесиха с радостния грак на чайките в далечината.