Той бе изпънал над нея стройното си, красиво и силно, сякаш създадено за любов тяло. Тя държеше лицето му в ръце и го гледаше очаровано и влюбено в очите. Бедрата й бяха обвити около него и го притегляха все по-навътре, към сърцевината на тялото й.
— О, Джордан…
Прегръдката им ставаше все по-завладяваща и всеобхватна, полюшвана от океана и необозримото небе, докато най-после, сред неописуем спазъм, който я разтърси цяла, тя стана негова. Тя усети как той сякаш излива победоносно в нея цялата си мъжка сила, но и цялата си нежност, цялата си нежна и течна същност, прилична на необятния океан, над който се носеха.
Когато всичко свърши, тя го притисна до гърдите си. Бедрата й се търкаха в хълбоците му. Тялото й все още леко потръпваше, а ръцете й приспивно го поклащаха.
Не казваха нищо. И двамата установяваха за кой ли път през тези няколко седмици, изпълнени със страст, че вече няма какво да си кажат.
Джордан мислеше за тялото й и за прелестния начин, по който тя се любеше. Плътта й бе наистина красива и неустоима — тъй нежна и съблазнителна! Но тя се любеше със сърцето си и се отдаваше така цялостно, че чак го дострашаваше — струваше му се, че във всеотдайната им взаимност има нещо твърде съвършено, нещо опасно.
Но това смутно чувство се заличаваше от възхищението му към нея. Прямотата й го очароваше не по-малко от прелестното й тяло. Тя бе невероятна — тъй изчистена и непретенциозна, когато се движеше, говореше или се смееше, и тъй неудържимо съблазнителна, когато лежеше гола в прегръдките му.
Някога бе чел в книга по философия, че тайната на сирените, които с песента си увличат моряците към смъртта, се криела в тяхната невинност. За Лесли със сигурност можеше да се каже същото. Същността й бе толкова непокварена, че всяка тяхна среща сякаш бе първа за нея.
Сега той гледаше очите й. Търсеше думи, с които да оправдае това, което бяха изживели. Но както обикновено думите не идваха.
— Обичам те! — каза той.
Тя се усмихна, притегли го към себе си и загали тила му с двете си ръце. Това бе нейният странен израз на нежност, който винаги му даряваше в тези моменти на отмала. После каза:
— Аз също те обичам.
Очите й бяха замаяни от любов, тялото й — безчувствено от удоволствие. Но тя започваше да идва на себе си. Той чувстваше как младежката енергия постепенно се събужда в нея. Скоро слънчевата й, жизнерадостна същност щеше да замести маската на страстта. В тези кратки моменти на преход от пламъка на желанието към спокойната наслада от дружбата им той я обичаше до полуда.
Джордан отмести поглед от нея. Яхтата, на която се намираха, се наричаше „Мег“ — на името на сестра му. Беше красива и малка — точно колкото за екипаж от двама, и отвътре бе обзаведена с вкус. Както бе легнала сред разбърканите чаршафи, Лесли наистина приличаше на сирена, на морско създание, доведено му тук и поверено му от някаква тъмна сила.
Любеха се от шест седмици. Срещаха се във всеки възможен момент — най-напред в града, после на яхтата. Джордан бе запален по лодките, а Барбара ги ненавиждаше, така че това бе идеално място за срещи. Струваше им се, че когато са далеч от земята, когато са духовно свързани от водата и небето, са наистина сами и са още по-близки.
Когато отначало предложи на Лесли да излязат заедно с яхтата, Джордан просто търсеше усамотението и удобството на малкия плавателен съд и изобщо не предполагаше, че океанът ще се превърне в нещо тъй символично, тъй дълбоко лично във връзката му с нея.
Тя никога преди не беше плавала. Когато дойде на яхтата за първи път, бе малко нервна, но изглеждаше невероятно с джинсите, гуменките и бялата си блузка без ръкави. Докато й обясняваше някои основни правила, той с мъка се сдържаше да не я прегърне.
Възприемаше бързо. Не след дълго вече можеше сама да върши по-простите операции, тъй като бе много интелигентна и изобщо не се страхуваше да си изцапа ръцете. Научи се да определя вятъра, да вдига платната, да застава правилно и да направлява яхтата, когато променя курса и кара срещу вятъра. Той вече разбираше защо е помагала на баща си с колата, защо боядисва апартамента си и защо може да оправя толкова неща. Това бе част от характера й, от непосредствеността й, от способността й да се нагажда към реалността.
По-късно, когато й купи специални обувки и яке, за да я пази от острия вятър в пролива, беше толкова сладка и изпълнена с младежка енергия, че дори Бен, намусеният пазач на марината, я хареса и винаги я поздравяваше с усмивка и дружелюбно разговаряше с нея.