— Днес денят е чудесен за плаване, госпожице! — така се обръщаше към нея Бен, когато й помагаше да се качи на яхтата или просто стоеше отстрани и ги наблюдаваше. После наставляваше Джордан: — Сега внимавайте! Днес навътре е бурничко!
Бен се държеше покровителствено с Лесли като вуйчо и се считаше за нещо като пазител на любовта им. Понеже начинът, по който те се гледаха, нямаше как да убегне от зоркото му око.
Бен никога не беше виждал Барбара, понеже тя никога не бе идвала на марината. Но дори и да я познаваше, нямаше никога да издаде тайната, която свързваше Джордан и Лесли. Беше научил много неща в живота си и познаваше любовта, която заслужава да цъфти независимо какви закони й се противопоставят, независимо какви пречки се изправят пред нея. Гледайки Лесли, той сякаш гледаше нещо, което никога не беше притежавал, но за което бе мечтал. Ставайки, макар и напълно страничен съучастник на такава любов, Бен имаше усещането, че вижда осъществяването на своя отдавнашна мечта.
Всеки път, когато излизаха, ставаше едно и също. Управляваха заедно яхтата в мълчание и понякога, когато бързо и леко се носеха през залива, весело се смееха. После, когато излезеха в открито море, спираха и Джордан сваляше платната и пускаше котвата. А когато слизаше долу, тя го чакаше, сваляше блузката си, оставаше по сутиен, после джинсите се свличаха по дългите й крака и тя оставаше само по копринени гащета, които като нежно цвете покриваха тайнственото място.
Очите й блясваха при срещата на потъмнелия му от желание поглед, на напрежението в ръцете му, на страстта, която видимо се очертаваше между краката му.
— Ела, принце! — казваше му, а когато той тръгнеше към нея, тя сваляше сутиена си.
Отначало започна да го нарича така на шега, но името си остана. Той дори започна да го харесва, понеже знаеше, че тя влага в него и уважение към него, и чувство за хумор. Постепенно то придоби част от дълбоката еротика, която той виждаше в гъвкавото й, нежно тяло и най-вече в очите й.
Той имаше една нейна снимка, която му бе станала любима. Държеше я заключена в бюрото си в службата и я съзерцаваше при всеки свободен момент от натоварения си работен ден. Беше й я направил на рождения й ден, преди да я отведе на вечеря в един пасторален ресторант в Лонг Айлънд. Тя бе облечена с лятна рокля на цветя, а на главата си имаше шапка с широка периферия, която прекрасно подчертаваше естествената й красота.
Тогава той й подари изумрудена огърлица, която тя веднага си сложи и свали другата, с която първоначално бе излязла. Усмихваше се лъчезарно от снимката и бе застанала така, че огърлицата да се вижда. Но в очите й се четеше онзи любовен блясък, с който му казваше, че иска да му благодари за подаръка по по-интимен начин.
Снимката така красноречиво бе запечатила и невинността, и чувствеността й, че понякога, докато я гледаше, очите му се навлажняваха. Считаше я за най-ценното си притежание — не само заради спомена, който извикваше у него, но и заради истината, която разкриваше — истината на любовта му.
Такива мисли изпълваха Джордан сега, когато гледаше Лесли. Красивите й очи, дълбоки и зелени като океана, го фиксираха, а голото й тяло го приканваше. Той я целуна и зарови лице в гърдите й.
— Ти си магьосница. Не мога да ти се наситя.
— Ммм — измърка тя и прокара пръсти през косата му. Гърлените звуци, които издаваше, го очароваха, а уханието на тялото й, примесено с неговия собствен мирис, бе толкова съкровено, че му се искаше да потъне до забрава в него.
Но той се изправи и придърпа чаршафа върху красивите й гърди, понеже искаше да й говори сериозно. Погледът му го потвърждаваше.
— Казах на Барбара за нас.
Тя го погледна с хубавите си очи, в които не се четеше нищо. Той знаеше какви чувства я терзаят. Бе се поддала на любовта им, както и той, но не можеше да я приеме като начин на съществуване. Ако той не беше сериозен, тя нямаше да продължи.
— Прие го добре — продължи той. — Тя е жена с чест. Трябва да я познаваш, както аз я познавам, за да ме разбереш. Детството й е било един ад. Животът с баща й просто я е осакатил. Но не е накърнил честността й. Това я е държало. Винаги съм я уважавал за това и винаги ще я уважавам. — Той погледна към Лесли, сравнявайки бляскавата й, слънчева красота с тъжния, мрачен образ на Барбара, който живееше в съзнанието му. — Тя винаги е знаела, че този момент ще настъпи. Снощи ми го каза. Сделката, която сключихме, се оказа добра и за двама ни. Но в нея нямаше любов. Не можеше да продължи дълго. Тя го разбира. И се радва за мен.