Лесли изглеждаше замислена.
— Джордан, кажи ми едно нещо.
Той се засмя.
— Всичко, което поискаш.
— Обичал ли си я някога? Дори мъничко? Искам да ми кажеш честно.
За миг той потъна в размисъл. После каза:
— Любов… Думата е много силна. Прекалено силна. Но наистина изпитвах нещо към нея. И все още го изпитвам. Разбирам тъгата й, самотата й. Чувствам го в сърцето си. И то ме кара да не искам да я наранявам. — Той погледна към Лесли. — Този отговор задоволява ли те?
Тя кимна.
— Точно това исках да чуя от теб. Ти си човечен, ти си истински мъж. Не исках да повярвам, че си могъл да се ожениш за жена, към която не изпитваш абсолютно нищо.
Джордан изпита тръпка на облекчение. Сякаш Току-що бе преминал през трудно изпитание.
После погледна отново замисленото й лице. Тревогата я правеше още по-красива. Той бавно отгърна чаршафа и разкри издълженото й тяло, загоряло от лятното слънце и още топло от неговите ласки.
В този момент той разбра, че няма да могат да станат и да се върнат на палубата. Трябваше да я има отново. Очите й говореха, че тя също е разбрала. Наведе се да я целуне. Телата им чувствено се докоснаха и страстта и жаждата за нея отново го завладяха.
Този път, когато покриваше тялото й със своето, в съзнанието му изплува сянката на тъгуващата Барбара и обагри любовта му със смесица от меланхолия и състрадание.
По странна ирония на съдбата, докато насладата побеждаваше Лесли и я отнасяше далеч от твърдата земя, към водната стихия, където тя и Джордан се сливаха в едно, сами на този свят, изведнъж й се стори, че и последната сянка, помрачаваща любовта й към него, вече се е стопила.
30
На 10 юни, докато беше на гости у една съседка в Уебстър, щат Пенсилвания, Мег Лазаръс припадна.
Веднага я откараха в местната болница. Когато пристигна, дишаше с усилие, бе пребледняла, почти нямаше сили да ходи и бе вдигнала висока температура.
Незабавно съобщиха на Джордан. Състоянието на Мег не позволяваше да я транспортират до университетската клиника във Филаделфия, където той й бе уредил лечение преди година, когато бе получила подобна, макар и по-лека криза. Затова Джордан извика в Уебстър най-добрия кардиолог от Филаделфия, доктор Джаф.
Джордан съобщи на Барбара, която знаеше за заболяването на Мег и си даваше сметка, че той може да отсъства няколко дни, дори седмица. Обади се и на Лесли, за да й съобщи за случилото се. После отлетя директно за Уебстър и пристигна само четири и половин часа след кризата на Мег.
Доктор Джаф бе вече там и го чакаше в сестринската стая, в същия коридор, където бе стаята на Мег.
Двамата си подадоха ръце.
— Как е тя? — попита Джордан не без тревога.
Лекарят се намръщи.
— Изглежда, е имала нов пристъп на бактериален ендокардит. Страхувам се, че този път е по-тежко от миналия. Увредената клапа отново се е инфектирала и сърцето не изтласква достатъчно кръв. Ще се увериш сам, че симптомите са подобни на миналогодишните.
— Какво реши да й дадеш? Антибиотици?
Лекарят тъжно се усмихна на познанията на Джордан и кимна.
— Този път доста високи дози. Освен това на определени интервали взимаме кръвни проби. Добавих кортизон, за да се опитам да овладея нещата. Повярвай ми, Джордан, правим каквото, можем.
Когато Джордан влезе в стаята на Мег, бе поразен. Трябваше да крие вълнението си. Никога не беше изглеждала толкова лошо. Беше смъртнобледа и й бяха сложили кислородна маска. Очите й изглеждаха огромни. Имаше леки подкожни кръвоизливи по ръцете и врата — лекарят му бе казал, че това са симптоми за сърдечна недостатъчност.
— Как си, сестричке? — поздрави я Джордан, като застана до нея и взе ръката й.
Тя едва му се усмихна и прошепна:
— Средна работа, както казваше чичо Сид.
Джордан седна на края на леглото й. В него се надигаше цяла вълна от чувства, в която яростта от собствената му безпомощност се бореше с почти детински страх, че най-любимото му същество може да го напусне.
„Каква ирония на съдбата! — мислеше си той. — Джордан Лазаръс, човекът, чието лице не слизаше от кориците на медицинските списания като спасител на сърдечноболни, не бе в състояние да спаси собствената си сестра, при положение, че Мег бе единствената причина за интереса му към сърдечната терапия.“