„Х-Спан“, който бе толкова ефикасен срещу атеросклерозата, бе напълно безпомощен при възпаления на сърдечната клапа, както в случая на Мег. Джордан отдавна бе осъзнал това, още когато започна да се интересува от проблема, във връзка с научната работа на Лио Камински. Още тогава му беше ясно, че няма да може да спаси Мег. Но се самозаблуждаваше, казвайки си, че работата му донякъде е свързана с болестта й и може с нещо да помогне.
Сега той виждаше, че Мег бавно умира. Беше толкова по-слаба и по-бледа от миналата година! От хубава и крехка млада жена постепенно се превръщаше в някаква сянка. След година може би нямаше да я има.
Той се наведе, целуна я по бузата и хвана ръката й. Когато тя обърна към него изпитото си лице, очите й светеха.
С голямо усилие на волята той потисна мъката си и бодро й заговори:
— Добре ли се грижат за теб?
— Прекрасно, както винаги — отвърна тя, без да изтегля ръката си от неговата. — Дори по-добре, отколкото у дома.
Той знаеше, че не му казва истината, понеже мрази болниците повече от всичко на света. Стисна ръката й.
— Е, доктор Джаф казва, че скоро ще те изпишат. Говорих с Луиз. Тя казва, че у дома вече не могат да се оправят без теб. Чакат те.
Тя се усмихна на шегата му.
После очите й станаха по-сериозни. Той чувстваше как го изучават и се опитват да надникнат някъде дълбоко в него, как търсят нещо друго иззад видимата му болка и тревога.
— А ти? Струваш ми се различен.
Джордан изправи гръб, сякаш да се защити.
— В какъв смисъл различен?
Мег вдъхна дълбоко през кислородната маска. За миг очите й станаха безжизнени. После отново ги съсредоточи върху него. През болката й се четеше някогашната й обич към него. Погледът й го галеше.
— Изглеждаш, сякаш някой току-що ти е казал какво ще получиш за Коледа.
Джордан се усмихна. Спомни си как като малки двамата с Мег заедно очакваха Коледа. Дори тогава тя го разбираше толкова добре, че винаги знаеше какво най-много му се иска.
Сега старата й интуиция й помагаше да види промяната, настъпила у него през последните седмици. Беше невъзможно да се укрие от нея.
— Е, днес спечелих половин милион долара — каза той. — Може би това ми е повдигнало настроението.
Това напомняне на старите дрязги между тях имаше за цел да я отвлече. Но не помогна.
— Не ме занасяй. Познавам брат си много добре.
Джордан въздъхна. Точно това и очакваше. Не бяха минали и две минути, откакто беше в стаята, а тя вече бе прочела всичко в душата му. Възхищаваше й се, че го познава толкова добре. И беше благодарен, че на света има някой, който го познава толкова добре. Погледна я за миг в лицето и сякаш откри в него прилика със себе си. Чувстваше как в нейните вени тече неговата кръв и й позволява да чете в сърцето му като в отворена книга.
Но той не можеше да й каже истината за Лесли. Не още и не тук. Нямаше да е честно, след като Барбара го очаква само на сто и петдесет мили оттук.
Когато името на Лесли премина през съзнанието му като любовна песен, по устните му пробяга усмивка. Той стисна ръката на Мег. Чувстваше се като ученик.
Мег го гледаше внимателно с призрачните си очи.
— Нещо съвсем отскоро, нали?
Той погледна встрани. Държеше ръката на умиращата си сестра и мислеше за Лесли — първата жена, която наистина бе обичал, и сърцето му се изпълваше с мъка и радост. Духовната връзка между тези две жени бе толкова силна, че той сякаш виждаше Лесли, отразена в очите на Мег.
Мег почувства вълнението му и му се усмихна.
— Радвам се за теб. Ти заслужаваш нещо друго. Нещо наистина хубаво.
Джордан въздъхна. Беше му тежко, че не е в състояние да й каже истината. Мег познаваше Барбара и я харесваше. Винаги се държеше, сякаш вярва, че бракът му с Барбара е щастлив. Някак не можеше сега да й съобщи гордо тук, в болницата, че е срещнал друга жена и че се готви да напусне Барбара. Просто не можеше.
Нито пък можеше да скрие от нея ликуването в сърцето си, което невероятно и болезнено се смесваше с мъката му от нейното състояние.
Говориха в продължение на половин час, заобикаляйки темата като някаква преграда, която им пречеше, за да се разберат. Бе изморително и за двамата, но най-вече за Мег. Скоро тя съвсем се измори и й се доспа.
— Трябва да тръгвам, Мег! — каза той. — Доста поговорихме и ти си изморена. Утре сутринта ще дойда пак.
Той понечи да стане, но тя се вкопчи в ръката му и го задържа.