Лесли го погледна в очите. Знаеше, че мрежата от лъжи, с която се бе обвила през последните години, я отделя от Рос по същия начин, както и от всички останали, включително и от баща й. Тя живееше в пашкул от лъжи, в който бе напълно сама.
И все пак нежните, умни очи на Рос Уилър нямаше защо да прозират през лъжите й, понеже любовта му му позволяваше да стигне до сърцето й и да го излекува.
Светлината в тези очи не бе същата като тази, която преди месеци, когато гледаше лицето на Джордан Лазаръс, бе осветила душата й за толкова кратко и й бе позволила да прозре съдбата си като жена. Но това бе светлина, която никога нямаше да изгасне.
И в този момент това бе единственото, което имаше значение. Дори лъжите й не можеха да го разрушат.
Той държеше ръката й. Пръстенът й беше точен.
— Познавам тези пръстчета много добре. Те ми позволиха да започна отново живота си. Нека и аз направя същото за теб.
Лесли напразно търсеше причина, за да му откаже. Тази вечер бе достигнала до дъното на отчаянието. Не бе й останала смелост, за да отказва любовта му. Защо да продължава да стои далеч от света, обградена от лъжа, когато най-после любовта й се предлагаше без никаква уговорка, без никаква болка и лъжа?
Думите сами бликнаха от дълбочината на душата й, почти като поройните й сълзи. В този момент тя изведнъж почувства, че допуска най-голямата грешка в живота си, че върши най-големия грях, и същевременно — че прави единственото добро за самата себе си в целия си живот.
— Да, Рос — изрече тя е чувство за неимоверно облекчение. — Ще се омъжа за теб.
34
Ню Йорк, 21 декември 1976 г.
Този ден наистина беше изморителен.
Джил Флеминг седеше по пижама в кабинета в къщата на Парк Авеню и разтриваше скованите рамене на Джесика Хайтауър. От телевизора приглушено се лееха вечерните новини.
И двете бяха съсипани от умора. Същия ден се бе състояло събрание на борда на „Хайтауър“, за което Джесика се бе подготвяла в продължение на седмици, а Джил бе работила извънредно, за да й помага в събирането на материалите.
Както Джесика очакваше, на събранието се бяха вихрили страсти, тъй като голяма част от членовете на борда подкрепяха многомилионен производствен проект, а Джесика бе против от самото начало. Дори братята й настояваха за сделката и Форд не разговаряше с нея, понеже двама от най-влиятелните му избиратели — индустриалци от Делауеър, очакваха да реализират чрез нея хиляди работни места.
Но Джесика бе непоклатима. И с помощта на Джил успя недвусмислено да докаже, че кратковременните печалби, които сделката се очакваше да донесе на „Хайтауър Индъстрис“, щяха с течение на времето да се стопят от огромни загуби. Тя успя да покаже, че след десет години сделката ще коства на корпорацията загуби от сто милиона долара.
След близо двучасова безмилостна борба от двете страни при гласуването проектът бе отхвърлен със слабо мнозинство. Джесика победи.
В края на деня и двете жени бяха останали без сили. Прибраха се вкъщи, вечеряха скромно със студена салата от раци и черен хайвер и изпиха по чаша шампанско, за да отпразнуват победата. Бяха твърде изморени, за да разговарят.
Главата на Джесика се цепеше от болки след напрегнатите разправии през деня и след като взеха по един душ, двете се събраха в малкия работен кабинет и седнаха в дълбокото кожено канапе пред газовата камина. Пламъците тихо протягаха огнени езици зад решетката.
Джил разтриваше леко раменете на Джесика. Ритмичните движения на пръстите й сякаш я приспиваха, но тя продължаваше.
Неочаквано Джесика се обади:
— Виждала ли си го друг път?
Джил отвори полупритворените си очи.
— Кого?
— Лазаръс.
Джил погледна към екрана със замъглени очи. По новините говореха за строежа на някаква нова сграда в центъра на града от „Лазаръс Интърнешънъл“. Джордан Лазаръс и жена му присъстваха на първата копка. Репортерите ги интервюираха заедно след церемонията.
— Не — отвърна Джил. — Не съм.
Настъпи мълчание. Джордан Лазаръс държеше жена си за ръка и разговаряше с репортерите. Беше невероятно красив мъж. Джил не помнеше да го е виждала преди. Това й се струваше странно, понеже той бе известен в целия свят като най-богатият мъж в САЩ и Джил многократно бе чувала името му.