Жена му, Барбара Лазаръс, бе тъмна и хубава жена, висока почти колкото мъжа си. Бяха необичайна двойка. В тях имаше някакъв странен контраст, подобно на дразнещата комбинация от два биещи се цвята в картината на експресионист. Той изглеждаше твърде млад за нея. Колкото до Барбара, видът й издаваше какви диети е спазвала и колко се е мъчила да се облече така, че да му подхожда.
Обичта им бе явна, но някак създаваха чувството, че всеки от тях е бил създаден за различен партньор.
— Аз го познавам — говореше Джесика. — Няколко пъти сме се срещали по работа в „Хайтауър“. Много е симпатичен. Прилича ми на мечтател. Много е сладък. Когато разговаряш с него, не си даваш сметка колко е амбициозен.
Тя въздъхна, унесена от нежните пръсти на Джил.
— Но жена му е нещо друго — добави тя. — Досущ като баща си. Корава е като камък. Нямам й капка доверие.
Тя замълча. Джил продължаваше да я разтрива.
— Никога не ми е било ясно какво го е привлякло в нея — продължи Джесика. — Освен парите, разбира се.
Джил мълчеше. Бе изморена. Гледаше с половин око и слушаше с половин ухо.
Книга трета
Видение
35
Трентън, щата Ню Джърси
Януари 1978 г.
Животът на Тони Доранс се бе променил. Той вече се чувстваше съвсем друг човек.
Не беше в състояние да посочи в какво се изразяваше тази промяна или да каже кога точно се бе извършила. Може би преди три години или дори още по-рано. Една сутрин се бе събудил и бе установил. Че вече не е същият. Това се бе случило отдавна и оттогава, станал неусетно безучастен, той се бе оставил на течението.
През целия си съзнателен живот Тони винаги бе смятал, че се познава достатъчно добре. Разбираше собствените си потребности и гледаше да ги задоволява. В повечето случаи това не го правеше симпатичен за околните, но те и бездруго не го интересуваха особено.
Ежедневието му остана същото. Ходеше на работа, използваше своя чар и способности да постига известен успех и прекарваше свободното си време в пиене, хазарт и прелъстяване на жени. Но удоволствието, което изпълваше дните му, бе изчезнало. Всичко, което правеше, оставяше у него необяснима празнота. Дори завоеванията му както в службата, така и сред жените го оставяха безучастен. Таеше някакъв неутолим копнеж, който го караше да се чувства самотен и излишен.
От време на време някоя нощ той се отказваше от обичайните си митарства, оставаше си вкъщи, забиваше поглед в стената и започваше да се пита какво не беше наред.
Веднъж от скука отвори плика, в който пазеше купчина снимки от детството, и впери в тях невиждащ поглед. Беше болезнено изживяване. Не ги беше поглеждал от години и на практика беше престанал да си спомня детските години.
Беше отраснал на север във Филаделфия, в една от най-кошмарните части награда. Баща му беше металург, специалист по всичко, и за нещастие на семейството си падаше пияница и женкар.
Тони имаше две по-малки сестри, на крито помагаше, и майка, която обожаваше. Тя се казваше Тереза. Беше от ирландско семейство, което живееше недалеч от собствения им мизерен квартал. Макар че на своите трийсет години вече бе грохнала и съсипана, тя все още притежаваше някак изнурена и повехнала хубост и в юношеските му години нейният образ неизменно обсебваше сънищата и фантазиите му.
Баща му напусна семейството след серия особено жестоки скандали с Тереза заради друга жена. Тони стана опора и закрила за майка си — почистваше къщата, грижеше се за момичетата и носеше вкъщи пари, които изкарваше почти винаги на улицата по различни незаконни начини.
Той се наслаждаваше на своя в известен смисъл разбойнически живот. Беше си бунтар по природа и тъй или иначе, щеше да се забърка в нещо. Но откакто баща му изостави семейството, Тони бе свободен да изразява недоволството си от света, като в същото време покорно изпълняваше своя несправедливо завещан дълг към майка си. Беше добър син и в същото време някак непригоден за действителността. Този живот го устройваше.
Тогава го сполетя голямата трагедия на юношеството му. Майка му избяга с някакъв търговски пътник — красавец, когото срещнала в една таверна недалеч от къщи.
След като местния съвет на детски социални грижи разгледа случая, Тони и момичетата бяха разделени и осиновени от различни семейства. Никога повече не видя сестрите си.