Бе съкрушен от загубата на майка си. Той винаги я бе идеализирал и се бе старал да я защити от жестокостта и предателствата на баща си. След като баща му ги напусна, Тони се чувстваше мъжът на майка си. Когато тя го напусна, без дори да остави някакво писмо или да се сбогува с него, светът му буквално се срути.
Не минаха и няколко месеца от осиновяването му и проблемите му със закона започнаха. Стана многообещаващ член в една улична банда и изкарваше парите си с кражби, незаконна търговия и наркотици.
В него имаше нещо диво, някакво тайно желание да предизвиква съдбата и дори да бъде заловен. По време на кражбите винаги действаше безразсъдно и поемаше ненужни рискове. Когато участваше във въоръжени грабежи, можеше да бъде неоправдано брутален. Притежаваше някаква себеразрушителна сила, която плашеше дори и приятелите му от престъпния свят.
Два пъти го арестуваха. Първия път го пуснаха с предупреждение. Втория го пратиха в едно изправително училище със строг режим, където остана, докато навърши осемнайсет. На тази възраст вече бе закоравял злодей, опасен за себе си и за другите.
В онзи момент съдбата се оказа благосклонна към Тони. След като го пуснаха от изправителния дом, той и няколко негови приятели бяха хванати от едно опитно ченге на име Коуди Шийхан. Полицаят имаше богат опит с деца от улицата и видя у Тони възможности, които други бяха пропуснали да забележат.
Той проведе дълъг разговор с него, преди момчето да бъде призовано в съда. Думите му имаха огромно въздействие върху Тони. Това бе първият човек, който си бе направил труда да поговори истински с него. Баща му не се беше и опитвал, същото се отнасяше и за всички останали мъже с авторитет, които по една или друга причина се бяха появявали в живота му.
— Изкараш ли някакъв колеж, вземеш ли си диплома, за пет години ти ще постигнеш повече, отколкото твоите боклучави приятелчета за цял живот — заяви му Коуди Шийхан.
— И ще бъдеш свободен да се наслаждаваш на парите си. А заради няколкото хиляди долара, изкарани от крадени вещи, приятелчетата ти ще трябва да прекарат най-малко половината си живот зад решетките. Смяташ ли, че си струва?
Тони слушаше замислен.
— Имаш ум в главата си — каза полицай Шийхан. — Имаш и стил. Съчетай ги с малко образование и се опитай да направиш нещо от себе си. Естествено, ти си решаваш. Можеш и да пропилееш остатъка от живота си като жалък комарджия. Не е моя работа. Просто не мога да гледам как се превръщаш в балама като другарчетата си.
Само след час Тони бе прозрял достатъчно, за да оцени възможността да заживее от страната на закона и да проумее неизбежния провал и падение, които му предстояха, ако продължи съществуването си на престъпник.
Полицай Шийхан използва личното си влияние върху съдията по случая, за да смекчи присъдата на Тони. Момчето прекара една година в затвора. Докато беше там, Шийхан го посещаваше редовно. Започна и учебен курс, за да държи приравнителни изпити и да получи документ, че е завършил гимназия.
Тони си беше научил урока. След като излезе от затвора, той се включи в една програма за задочно обучение и завърши курс по бизнес. Учеше в колежа и работеше в малка таверна във Филаделфия едновременно като барман, сервитьор и бодигард. Беше невероятно усърден и целенасочен. Получаваше добри оценки в колежа и постепенно мърлявият гангстер от улицата се превърна във вдъхващ доверие изискан млад човек.
Трябваха му пет години, докато си вземе диплома, и само две, за да се преобрази в мъж, на когото малко жени можеха да устоят. През това време имаше много приятелки — момичета, заслепени от неговия хъс и самоувереност. Забавляваше се със същото усърдие, с което работеше. И се наслаждаваше на живота, който си беше избрал. Гледаше на някогашните си приятели от улицата като на банда безмозъчни нещастници, твърде ограничени, за да проумеят в какво всъщност се състои животът.
Онова, което бе принуден да заплати за задочното си образование в колежа и за липсата на връзки, се компенсираше от неговата самоувереност и чар. В продължение на осем бурни години той постепенно се издигаше в света на бизнеса, най-напред като служител в една производителна фирма във Филаделфия, после малка хотелска верига в Ню Джърси и накрая компанията „Прайс-Дейвис“ в Атланта.
За съжаление кариерата му като бизнесмен не се развиваше така бързо, както се бе надявал. Нещо му липсваше. Не, не амбиция — от нея той притежаваше в излишък — по-скоро център. Изглежда, не можеше да впрегне цялата енергия на личността си и да я насочи в една цел, докато постигне нещо съществено. Като че ли полезрението му бе някак ограничено. Можеше да бъде блестящ, когато се налагаше да използва своя интелект и чар, за да разреши непосредствен проблем, но твърде често не бе способен да види нещата в перспектива и се оказваше неподготвен, когато на вратата похлопаше истинската възможност.