Освен това чувството за малоценност и породения от него гняв, наследство от младостта, не бяха изчезнали напълно. Когато се отнасяше за представители на същия пол, често сприхавият му характер вземаше връх. Все се получаваше така, че засягаше интересите на един или друг началник точно когато се канеше да нанесе „своя голям удар“. Опитите му да се издигне често бяха съпроводени с внезапни подхлъзвания и пропадания в посредствеността, от която после с усилие трябваше да се измъква и да търси обратен път нагоре.
Заради тази своя немощ Тони пиеше повече, отколкото трябваше. Освен това играеше хазарт и губеше. Вечно нямаше пари и беше длъжник поне на десетина приятели, собственици на заведения и момичета. Все нещо договаряше с някого от многото съдружници около себе си, все кроеше планове да вложи средства я в ресторант, я в нов хотел или верига от дрогерии. Вечно чертаеше велики планове, които никога не се осъществяваха.
Многото жени, които ухажваше, в началото не можеха да устоят на чара му, както и на приказките му за многобройните му сделки и перспективи. Но рано или късно разбираха какво представлява. В повечето случаи той ги напускаше преди това, и то без да си е изплатил дълговете.
Градовете, в които бе живял, гъмжаха от разочаровани жени, които си спомняха за лъжите му с негодувание, но гледаха на креватните му достойнства с носталгичен копнеж, а на ненадеждната му личност — със своеобразно ласкаво презрение. Беше чаровник, привлекателен и забавен за компания, но като същност доста безинтересен.
Лесли бе едно от многобройните му завоевания. Беше я ухажвал, прелъстил и изоставил, също както бе постъпил с толкова други жени преди нея. По време на кратката им връзка не беше в състояние да почувства особената й дълбочина, нейната честност и почтеност. Тя бе по-красива от другите жени, които бе притежавал, дори прекалено красива. И любяща по начин, който го караше да й отвръща със същото чувство. Но вместо да го привържат към нея, тези качества го напрягаха и изнервяха, тъй като те бяха символ на един живот на ангажираност и стабилност, дори на определена съкровеност, които за себе си той смяташе за немислими. Лесли бе толкова открита, че когато бяха заедно, той усещаше, че няма къде да се скрие.
Ето защо, когато се отърва от нея, изпита почти искрено облекчение.
Или поне така смяташе.
Сега обаче за Тони положението се беше влошило.
Жените, които прелъстяваше, вече не го стимулираха. Работата му го отегчаваше, Той осъзнаваше безсмислието на собственото си съществуване и то го изпълваше с безнадеждност. Поглеждаше се в огледалото и виждаше, че вече не е толкова млад, колкото преди. Трийсет и четири годишен, той бе на възраст, в която много от неговите колеги бизнесмени вече ставаха вицепрезиденти на големи компании. Животът почваше да го застига.
Тревогата му се дължеше не само на образа в огледалото или на датата в кръщелното му свидетелство. Промените бяха по-дълбоки. Там, където преди се беше борил с живота, стъпил на твърда почва, сега сякаш се сражаваше с някакви плаващи пясъци, които го поглъщаха.
Нещо липсваше в живота му. Абсурдното беше, че тази липса бе съществувала винаги, поне доколкото той можеше да прецени. Но сега бе станала твърде осезателна и той я усещаше като болезнена празнота в корема си.
Това бе втората голяма криза в самоопределението си като личност, която Тони бе принуден да преживее. Първата беше внезапната загуба на майка му. И този път той не беше по-подготвен да я преодолее от предишния.
Тъй че реакцията му се изразяваше в това да прелъстява повече жени, да пие повече, да увеличи хазарта и изобщо да предизвиква опасността по какви ли не начини, които изкусно го водеха към собственото му самоунищожение.
Даде си сметка, че сега по-често се люби с омъжени жени. Често се опитваше да ги завлече в леглото при компрометиращи обстоятелства, броени минути преди съпрузите им да се върнат от работа. Като че ли вече не беше способен да се възбуди, ако не чувстваше дебнещата опасност.
Именно този тип жестока сексуална настървеност го вкара в беда.