Тони започна да си търси нова работа. Но го правеше без обичайната си енергия и самоувереност. И въпреки че кандидатстваше за нови постове с намерението да очарова бъдещите си работодатели, правеше го някак без сърце. Те, от своя страна, чувстваха това и не го наемаха.
Той преживяваше своите дни и нощи, изпивайки и пропилявайки на хазарт онова, което бе останало от парите му. Спеше с всякакви жени. Забираше ги по барове и ресторанти, срещаше ги по магазините, дори ги спираше на улицата и успяваше да спечели благоволението им с няколко добре подбрани думи и с марковата си усмивка.
По някаква причина точно жените го потискаха повече от всичко останало. Те бяха сладникави и заменими като картонени фигури, без дълбочина. Успешното им прелъстяване, ревността им, гневните им изблици бяха напълно предвидими. Малката Уенди Грийв бе просто седемнайсетгодишна разновидност на този род същества, които отдаваха телата си като марионетки. Зад красивата си плът те нямаха душа.
През този период Тони понякога така се отчайваше, че през нощта оставаше вкъщи, твърде изчерпан психически дори да пие, да играе хазарт или да преследва нова жена. Точно в една такава нощ отвори плика със снимките от младостта си, няколко тягостни мига застина така, втренчил поглед в пожълтелите изображения и после отново ги прибра. Нямаше сили да погледне в миналото си.
В продължение на три месеца Тони бе в плен на най-тежката депресия през живота си. Струваше му се, че е изгорил всички мостове зад гърба си, а отпред го чака единствено непрогледен мрак. Колкото и да се насилваше да се ангажира с бъдещето, всъщност вече се бе предал на отчаянието.
В редките случаи, когато се взираше в себе си и се питаше какво се беше объркало, той се улавяше, че проклина женския пол с черна омраза и ненавист. Жените, реши той, бяха причината за всичките му проблеми. Те бяха пратени на земята, както се казва в Библията, да изкушат мъжа и да го тласнат към самоунищожение.
36
Ню Йорк
Времето лекува всички рани, гласи поговорката.
Всяка сутрин Джордан Лазаръс ставаше и отиваше на работа, но старата максима не беше валидна за него.
Сърцето му кървеше непрестанно от ужасния миг, в който бе загубил Лесли.
Така и не можа да се оправи от шока. Вероятно защото бе толкова убеден, че Лесли бе единствената жена за него, онази, която бе чакал цял живот.
Ето защо скръбта по Лесли бе сложен въпрос. Тя изискваше затварянето на врата там вътре, в психиката му, както и постоянно изтощително усилие да я държи затворена.
Друг мъж вероятно щеше сърцераздирателно да се втурне след Лесли, да я прокълне, да й пише гневни писма или дори да се опита да я убие.
Ето неговата гордост, както и твърдото му убеждение, че владее напълно емоциите си, не му позволяваше подобна елементарна проява на потребност. До този момент той винаги бе изживявал насаме своите разочарования и бе показвал на света единствено успехите си. Тази стратегия го бе съхранила дълги години в жестокия свят на бизнеса и той не възнамеряваше да я променя.
Затова Джордан стаи болката в себе си. Никога повече не отвори тази мислена врата към сърцето си, защото зад нея лежеше рухналата надежда, която той нямаше повече сили да съзерцава.
И се върна към живота.
Светът вече не беше същият. Тънеше в сивкави цветове. Слънчевата светлина му изглеждаше студена и пронизваща, а сенките му се струваха дълбоки като гробове, което го караше всеки път да изкривява лице в гримаса, когато го поздравяваше.
Но все още вярваше в себе си. Тъй че продължи да се занимава със своя бизнес и работеше повече от всякога. Беше силен човек и понасяше храбро бремето си. Живееше ден за ден и чакаше нещо да се случи и да го освободи от демона вътре в него. В своята дълга практика на делови човек той се бе научил на търпение и гъвкавост. И сега използва тези свои качества, за да си помогне и да се излекува.
Нито веднъж не си помисли за Лесли Чембърлейн, нито веднъж. Не можеше или не искаше да се подлага на подобно изтезание.
Сега работата на Джордан бе качествено различна. Хората от обкръжението му забелязаха нова дързост в идеите му, някаква почти жестока решимост да намери разрешение на отдавнашни проблеми. Те не бяха в състояние да видят празнотата зад тази бляскава дейност на повърхността. Но бяха впечатлени и дори изпълнени със страхопочитание от изумителните му изблици на съзидателност.