Съвсем неочаквано се появи и нов интерес, който определи насоката на кариера му. Случи се един ден, докато пътуваше из Южен Бронкс с кмета, група бизнесмени и местни политици — една козметична популистка обиколка преди изборите без всякакво значение — когато изведнъж забеляза чудовищното градско гето, което се открояваше в покрайнините на бляскавата финансова столица.
Представляваше нещо, което Джордан не бе забелязвал по-рано, тъй като за него то не представляваше възможност за печалба. Внезапно сега го видя такова, каквото беше — отровен пейзаж, сграбчил бляскавия финансов център на големия град като болест.
В този миг Джордан съзря в нова светлина нищетата на гетото, безнадеждността, в която тънеха неговите безполезни жители, семействата, смазани от бедност, престъпления и наркотици. Това ужасно видение не беше просто тъжен вторичен продукт на по-голямо богатство или просперитет. Това бе злокачественост, която можеше да погълне цялата земя. Богатството на нацията нямаше да успее да го издържи още дълго, ако хората и ресурсите на нейните градове бъдеха оставени да се израждат в самата му сърцевина.
Тези съсипани жители на града не бяха просто жертви на прогреса, те бяха бъдещето, което очакваше всички, ако същият този прогрес бъдеше оставен да създава подобна мизерия за собствена сметка.
Джордан не обръщаше внимание на празните приказки на своите спътници и на онези, които ги развеждаха, докато всички вкупом се възмущаваха на нищетата наоколо. Той знаеше, че благочестивите им излияния се криеха в категоричното им намерение да останат напълно безучастни към този проблем.
За разлика от тях се отдаде на размисъл относно онова, което виждаше. И скоро първоначалният шок отстъпи място на аналитичния му ум, с който бе станал пословичен.
Докато наблюдаваше градското гето с интуицията на опитен бизнесмен и финансист, той внезапно реши, че вижда решение на проблема.
Това бе революционна идея, толкова ексцентрична като начало, че в първия момент Джордан дори не бе в състояние да я формулира с думи. Но той прозря важността й и намери време да я обмисли по-обстойно.
Съчетавайки своя трезв реализъм с фантазия, той започна да разработва идеята си вечер у дома. Посвещаваше й все повече време. Започна да изучава по нов начин икономика, данъчно облагане и финанси. Четеше книги за местно управление, социология и икономика на гетото. Търсеше дири от собствената си идея в най-добрите книги по въпроса.
Безрезултатно. Никой не бе разглеждал проблема за урбанистичния упадък по неговия начин. Учените и специалистите го анализираха единствено като вторичен продукт на развитието. А Джордан бе съзрял в него възможност за растеж. Виждаше начин чрез собствения си интерес, както и чрез финансовите си отношения с градовете и щатите, водещите корпорации не само да преустроят и облагородят гетото, но и да го обърнат към собствените му жители, на които да предоставят истинска възможност за самоопределение за първи път в тяхната история.
Идеята бе невероятно проста. Тя се опираше на основни понятия от бизнеса в съчетание с нова идея за данъчни стимули, за да разгледа гетото като реална възможност за ново богатство, основана на присъщата продуктивност на неговите жители, както и на корпоративната и данъчната база на вътрешния град.
Джордан отделяше все повече време за разработване на идеята си. След първите няколко месеца той започна да я споделя поверително с някои от доверените си сътрудници в деловия свят. Всички те бяха впечатлени от нейната оригиналност, но напълно единодушни в убеждението си, че е абсурдна и нереализуема.
Но Джордан бе неустрашим. Знаеше отлично, че всяка нова идея се определя като несъстоятелна от онези, които я чуват за пръв път. Това се дължеше на факта, че тяхното зрение им позволяваше да гледат само назад, не и напред. Но мощният интелект на Джордан му подсказваше, че планът му може да се реализира. Той си даваше сметка, че за това са необходими две неща. Първото бе силен натиск върху правителството на щатско и национално равнище, за да бъдат прокарани няколко фискални закона. Второто беше изкусно лавиране сред основните корпорации, за да ги накара да работят съвместно по този проект и да повярват в неговата реализация. За да заработи този проект, беше нужна огромна коалиция от мощни делови среди.
Това нямаше да е лесно. Водещите корпорации действаха в противоборство, не в единение. Конкуренцията и съперничеството определяха самата им същност. Но в Америка имаше един човек, който притежаваше не само личната сила и финансова мощ, но и достатъчно високия обществен престиж да изгради една корпоративна коалиция, и той се казваше Джордан Лазаръс.