Така че Джордан се нагърби с реализирането на собствената си идея. Все повече гледаше на това като на решителна битка. Тя осмисляше дните му по нов начин. Работеше по-усилено от когато и да било. И когато упражни натиск върху непоклатимата стена на деловия свят, за да я накара да се отмести пред неговата цел, усети, че тя започна да поддава: Тенденцията към промяна, разбира се, беше минимална, почти незабележима. Но беше налице и Джордан реши да продължава с натиска, докато получи онова, което иска. Почти осезателно чувстваше как историята го призовава да подпомогне промяната, която щеше да предотврати икономическата разруха, и да изгради една нова, по-жизнена и здрава Америка.
Работеше толкова усилено, че нито за миг не спря, за да се замисли, че вероятно неговият изтощителен нов проект поглъщаше мъката му и запълваше дните му; че любовта му към неговия събрат, заложена в замисъла му, всъщност скриваше една друга любов, помагаше й да зарасне и въпреки белега, който щеше да остане, тя можеше да го освободи от непоносимата болка и да му помогне занапред да намери някакъв смисъл в живота.
С оглед на необходимостта да затвърди собственото си влияние върху водещите американски корпорации, както и да спечели колкото се може по-голяма финансова мощ за кратък период от време, Джордан сключи ред далновидни и сложни сделки, възползвайки се от някои стари връзки, като в същото време успя да създаде и нови.
Един от първостепенните по важност договори бе с „Хайтауър Индъстрис“.
През последните години, благодарение на агресивното управление от страна на Джесика Хайтауър, нейната корпорация бе открила филиали в Латинска Америка, Канада и Западна Европа — филиали, чиято обща цел бе развитието на компютърните технологии.
Това бе част от грандиозен проект, върху който Джесика работеше заедно със своите съветници вече почти десет години. „Хайтауър“ трябваше постепенно да се превърне от тежко промишлен конгломерат в новатор в сферата на високите технологии. Джесика отдавна споделяше убеждението, че тежката индустрия в Америка е обречена на упадък, но че високите технологии, управлявани както подобава, представляват вълната на бъдещето. Но тя съвсем правилно бе прозряла, че високо заплатеният труд в Америка ще наложи необходимостта основните електронни компоненти да се произвеждат другаде.
В резултат на което тя не само закупи, но и преоборудва своите новопридобити компании в Латинска Америка, Канада и Европа.
На този етап се намеси Джордан Лазаръс. „Лазаръс Интърнешънъл“ притежаваше важни филиали в сферата на електрониката и компютърното производство в Южна Америка и Западна Европа. Джордан предложи съвместна сделка с „Хайтауър“, която да включва придобиването и размяната на някои филиали, както и взаимноизгодна сделка за изкупуване на акции с огромни данъчни облекчения и за двете корпорации.
Когато Джордан изпрати свои представители при Джесика Хайтауър, тя веднага се заинтересува от предложението. Проницателен арбитър на международната бизнес сцена, тя прецени, че тази сделка с „Лазаръс Интърнешънъл“ можеше да се окаже точно онова, което нейната компания търсеше през последното десетилетие. Тя прати своите помощници да уточнят подробностите с юридическите и финансовите съветници и след няколко месеца сделката беше сключена. Документите бяха изготвени и щяха да бъдат подписани тържествено на съвместен учредителен прием, заплануван да се проведе в „Уолдорф-Астория“ на 21 януари 1978 година.
Присъстваха двайсетина души, все висши административни служители, юрисконсулти или членове на управата на двете компании. Обсъжданията продължиха по-малко от час, тъй като сделката отдавна бе оформена в юридически аспект от двата правни отдела на корпорациите. Джордан Лазаръс произнесе блага реч във възхвала на свободомислието и инициативността на Джесика Хайтауър, а тя със своя изтънчен кралски маниер похвали оригиналността, проявена от Джордан, в замисъла на сделката.
Последваха ръкостискания, след което гости и домакини се отправиха към банкетната зала, където бе сервирана вечеря, приготвена от един от най-добрите готвачи в страната. Беше щастлив повод и шампанското се лееше. Почти всички присъстващи си даваха сметка, че ако сделката се реализира успешно, личната им кариера щеше бъде подсигурена и устремна.