Силна тръпка разтърси тялото му. Дълбоко стенание опърли гърлото му. Напрегна се, засили тласъците, продължи да нахлува все по-дълбоко в тайните й кътчета, където накрая изживя върховна наслада в дълга серия от спазми. Тя потръпна в ръцете му и после застина неподвижна, с твърдия ствол, потънал в нея. Усещаше как на моменти леко се напряга като остатъчна реакция след изригването.
Нежно обхвана главата му между дланите си и насочи устните му към гърдите си. Той целуна топлата плът, благодарен, сякаш сладостта й за него бе неоценим дар. Тя леко погали врата му.
Докато лежеше в обятията й, Джордан си мислеше за нейната тайнственост. Бе притежавал тази жена физически и не беше научил за нея нищо повече, отколкото знаеше при запознанството им. Не че тя се криеше, напротив, бе съвсем естествена, когато правеше любов. Но по някакъв необясним начин, след като тялото й се бе отдало, собствената й загадъчност бе станала още по-непроницаема.
Сякаш Джил Флеминг бе мозайка, в която едно късче липсваше, или някакво химическо съединение без онзи най-важен катализатор, при наличието на който щяха да се образуват кристали. Но тази липса всъщност не беше действителна, тъй като желанието на Джордан, избликнало от някакъв невидим извор вътре в него, запълваше празнината.
Колкото повече му предоставяше от тялото си, толкова повече Джордан я желаеше. Това, че вече я притежаваше, само засилваше желанието му да я притежава още повече. И парадоксът продължаваше безкрайно, защото мъничката празнина в нея сама по себе си беше безгранична. А мисълта за тази празнина отприщваше за пореден път изгарящия плам, който се стремеше да я запълни. И Джордан отново се възбуждаше.
Правиха любов още два пъти. Телата им вече се сливаха в такава интимност, че по-късно той се питаше дали продължителният горещ душ, който си взе, щеше да бъде достатъчен, за да измие нейното ухание от кожата му. Чувстваше я проникнала в порите си.
Всеки път, когато се любеха, Джордан изучаваше тялото й, докосваше гладката й кожа и изпитваше странно усещане за безпристрастно наблюдение, за придирчива яснота. Но тази безпристрастност незабавно се съчетаваше с нарастващо желание, така неудържимо, че дори оргазмът не беше в състояние да го задоволи.
Видя белега й едва на третия път. Беше разположен на уязвимото място под пъпа, съвсем близо до тъмния мъх, като тайнствен знак, насочващ към скритото наблизо съкровище. И колкото и да бе парадоксално, именно това малко допълнение, тази свежа розова емблема, която сякаш символизираше онази недостигаща, липсващата част, която я правеше толкова неустоима. Той се наведе да го целуне и усети смесения мирис на телата им — неговото и нейното.
Неспособен повече да се контролира, той разтвори бедрата й и отново проникна в нея със съзнанието, че при всеки тласък сладкият малък белег се търка в собствените му слабини. Тя лежеше с полузатворени очи и стискаше ръцете му. Пищната й коса бе разпиляна по възглавницата. Изглеждаше толкова невинна и в същото време така свенливо покварена заради този загадъчен малък белег върху плътта си, че той свърши в нея почти веднага.
Когато дойде време да се разделят, Джордан беше напълно изтощен. Но в същото време вълнението му едва сега започваше да нараства, като не ли тази нощ бе само увертюрата към нещо истински грандиозно. Онзи мраз, който крепеше Джордан толкова отдавна, започваше да се топи и на негово място се разстилаше безмерна жега.
Той заведе Джил вкъщи с едно такси, отиде с нея до вратата на кооперацията й и я целуна по устните, докато тя вадеше ключа си.
— Благодаря ти — каза тя тихо. — Прекарах великолепна вечер.
Имаше нещо толкова спонтанно в думите й, че сърцето му се устреми към нея.
Тя видя погледа му и в усмивката й се появи елемент на весело съжаление.
— Кога ще те видя отново? — попита той.
— Когато пожелаеш — отвърна тя.
Той кимна и пое ръката й в своята. Искаше този последен път отново да почувства необяснимата притегателност на нейната плът. Тя стоеше там и го гледаше с неразгадаем поглед, който се отмести от ръката, хванала нейната, към красивото лице, което я съзерцаваше. Тя, изглежда, знаеше какво става в душата му и изобщо не бе учудена. Чувстваше неговата вманиаченост и я посрещаше така естествено, също както по-рано вечерта бе усетила неговото желание и щедро му бе позволила да я притежава.
После той я пусна и тя си отиде.
Джордан продължи с таксито до вкъщи. Собствената си кола щеше да прибере на следващия ден. Когато се прибра, апартаментът бе тъмен. Барбара спеше. Той си легна до нея, кръстосал ръце под главата си, и впери поглед в тавана. Чуваше тихото й равномерно дишане.