— Ммм — измърмори той. — Нямам търпение да те прибера вкъщи.
— Там сме с по-изравнени сили — каза тя. — Не мога да се меря с теб на корта.
— Ще се научиш — отвърна той. — Ти все още растеш, а аз съм вече старец. Следващото лято вече няма да мога да ти направя нито една точка.
— Глупости — пресече го тя. — Ако скоро не стана по-добра, ще трябва да си намериш друг партньор. А аз мога да ви събирам топките.
Това беше стар спор, въпреки че бяха женени вече близо две години. Рос често подчертаваше разликата във възрастта им и изразяваше съмненията си, че ще му бъде възможно да върви в крак с Лесли. Тя посрещаше с пренебрежение неговите аргументи и му казваше, че е атлетичен като младеж, мъжествен като козел и че ще живее до сто години.
Вътрешно се притесняваше от прекомерната загриженост на Рос да се поддържа в добра форма. През време на техния продължил един месец годеж, когато Лесли се запозна с цялата многобройна рода на Рос и се сближи с неговите две дъщери, всичко изглеждаше така, сякаш излизаше извън контрол.
Скоро след годежа им Рос започна да посещава един местен салон за културизъм, а вечер излизаше да тича. В началото Лесли не беше наясно, но когато разбра, го попита защо го прави.
— Ти не искаш да си омъжена за старец, нали? — попита я той в отговор. — Освен това моят лекар от години ми разправя, че трябва да съм в по-добра форма.
Не обръщаше никакво внимание на упреците на Лесли, че тя се омъжва заради онова, което представлява самият той, а не за мускулите му.
— Ти не се тревожи за мен. Докато станеш госпожа Рос Уилър, ще бъда нов човек. Тогава ще ми благодариш.
Лесли започна да разбира, че от самото начало на тяхната връзка Рос си е давал сметка, че това е едно неравностойно обвързване на млада жена с възрастен мъж и с болезнена яснота осъзнава факта, че Лесли е почти на възрастта на дъщерите му.
Той очевидно смяташе, че е въпрос на лично достойнство да бъде в добра форма, силен и здрав, когато се ожени за нея. Не искаше тя да става съпруга на някакъв немощен, отпуснат мъж, достатъчно възрастен да й бъде баща.
Може би подозираше, че наскоро Лесли бе имала нещастна и твърде сериозна връзка с много по-млад от него мъж. Вероятно му бе непоносима мисълта, че тя неизбежно ще сравнява неговите застаряващи физически достойнства с мъжествеността на някой много по-близко до собствената й възраст.
Какъвто и да беше случаят и въпреки че изглеждаше твърде нетипичен за човека, когото тя познаваше от три години, Рос упорито продължаваше своите тренировки. Тичаше по пет километра на ден, отказа се от обичайните си бутилки бира в почивните дни, престана да пуши, ако не се смяташе някоя и друга потайна цигара в банята, и отслабна седем килограма.
Лесли приемаше с неохота този спартански режим, но се опитваше да напомни на своя бъдещ съпруг защо възнамерява да се омъжи за него.
— Аз искам теб, Рос — казваше му тя. — Такъв, какъвто си. За бога, няма защо да се превръщаш в супермен, за да ме впечатлиш. Аз вече достатъчно съм впечатлена.
— Толкова ми е приятно да го чуя — отвърна той. — Но не искам да получа херния, когато те пренеса през прага. Тъй че при цялото ми уважение ще стане така, както аз кажа. — И той й отправи най-навъсената си физиономия на началник, за да й припомни кой дава заповедите.
Тя се усмихна и реши повече да не се опитва да го спира. Упоритите му упражнения й изглеждаха забавни и в същото време малко я натъжаваха. Струваше й се абсурдно, че той отрича така ожесточено възрастта си и се опитва да направи всичко, което би вършил един млад мъж. Лично тя смяташе за привлекателни именно възрастта и зрелостта му. Това я караше да се чувства закриляна и щастлива.
И реши, че той ще превъзмогне тази глупост, след като сключат брак.
Нищо подобно. Всеки ден през медения си месец те играеха тенис, голф и плуваха. Според Лесли тенисът беше изтощителен, но плуваше с искрена наслада. А голфът я забавляваше, въпреки че там пък изобщо не я биваше. Просто й беше приятно да ходи по игрището със съпруга си, заедно да нанасят ударите и да го наблюдава как отива да намери своята топка. В самата игра имаше нещо ужасно романтично, когато участниците бяха съпруг и съпруга.
Освен това се любеха.
Любеха се сутрин преди закуска, по обяд след тениса, в късния следобед преди коктейлите и разбира се, всяка вечер, без изключение.
Рос Уилър беше великолепен любовник: нежен, изобретателен и ласкав. Лесли винаги чувстваше особения чар на неговата страст. Тя бе научила много за тялото му — така загоряло, толкова по-стегнато от времето, когато се запознаха — и знаеше как да му доставя удоволствие.