Излезе от банята увита само с една хавлиена кърпа и Рос, вече по пижама, я спря на прага.
— Само ако можеш да се видиш през моите очи — изрече тихо той, после пристъпи напред, целуна я по устните и охлаби кърпата, след което проследи с поглед как се свлича на пода.
Тя остана пред него съвсем гола, а в косите и по голите й рамене все още блестяха капчици вода. Той я хвана нежно за ръцете и целуна една от капчиците. При вида на розовата й кожа, твърдите гърди и дългите, слаби крака, дъхът му секна.
Притисна я до себе си.
— Лесли, толкова те обичам! Като те видя такава, имам чувството, че е твърде хубаво, за да е истина. Наистина ли можеш да обичаш старец като мен?
Тя го погледна с укор.
— Как можа да го кажеш! Ти не си старец! Обичам те такъв, какъвто си, Рос.
— Просто проверявам — усмихна се той.
И я поведе към леглото.
По някаква причина тази вечер той бе по-страстен от обикновено, въпреки че денят им бе дълъг и тенисът и голфът би трябвало да са го изтощили. Голотата на Лесли го възпламеняваше повече от всякога. Любиха се два пъти, обгърнати от безмълвния мрак на къщата. Възбудата на Рос зарази Лесли и тя усети, че му отговаря със страст, която я остави без сили.
Когато най-накрая свършиха, Рос я целуна и рухна изтощен върху възглавницата си. Беше почти полунощ и на следващия ден щеше да се чувства изморен. Отново усети пулсиращото главоболие, което го тормозеше цял ден, и се извини, за да отиде до банята, където взе три аспирина.
Когато се върна, беше по-изтощен, отколкото си даваше сметка. Мушна се между завивките и Лесли се надвеси над него да го целуне за лека нощ. Той измърмори нещо ласкаво в отговор, защото сънят вече го оборваше. Тя лежеше до него, заслушана в равномерното му дишане, и мислеше за своето щастие.
Преди години бе преживяла страдания, които не предполагаше, че ще я сполетят, и искаше да забрави, въпреки че белезите от тях щяха да останат завинаги. Но до нея сега бе мъжът, който я обичаше, който никога нямаше да я напусне или да я измами, мъжът, чиито деца скоро щеше да носи в утробата си. Каза си, че може би е невъзможно да преминеш през живота, без да се опърлиш, и вероятно всяка млада жена имаше своята тъжна история. Лесли се смяташе за по-щастлива от повечето, защото имаше Рос. Можеше да забрави миналото или поне да го остави зад гърба си, където му беше мястото.
Тя се сгуши по-близо до мъжа си и потъна в дълбок спокоен сън.
Призори я връхлетяха тревожни сънища и така я погълнаха, че звънът на будилника достигна до нея някъде отдалеч. Трябваше да се пресегне през Рос, за да го изключи.
— Хайде, сънливко — каза тя и го мушна закачливо в ребрата. — Ставай! Не можем да ръководим бизнес само с добри намерения. — Последната реплика беше любимата му забележка в офиса, когато нещата не вървяха така гладко, както му се искаше.
Рос не помръдна.
Лесли седна до него в леглото и сведе поглед към лицето му. То изглеждаше някак по-различно. Изразът му бе строг, сякаш той бе твърдо решен да остане в съня си и отказваше да се събуди.
— Рос? — промълви тя. — Рос, събуди се. Добре ли си?
Отговор нямаше.
Лесли го бутна отново, този път по-силно. От гърлото му се изтръгна слабо стенание, но той не се събуди.
— Рос!
Сега вече тревогата я сграбчи. Тя стана, заобиколи леглото към страната на Рос и го хвана за раменете. Той не помръдна. Когато внимателно отвори едното му око, осъзна, че е крайно време да повика линейка.
Обади се от телефона в спалнята, като продължаваше да държи безчувствената ръка на Рос. Половин час по-късно, когато линейката пристигна, тя продължаваше да стои в същото положение, само по пижама. Облече набързо едни дънки и се качи при Рос отзад в линейката.
Чакането в спешното й се стори цяла вечност. Всъщност бяха само десет минути.
Дежурният лекар нямаше проблеми с диагнозата на Рос.
— Вашият съпруг е получил инсулт, госпожо Уилър — каза той на Лесли. — Не мога да кажа колко масивен, преди да сме направили нужните изследвания. Сестрата в приемното ще се нуждае от известна информация, която трябва да й дадете. За няколко дни ще го преместим в интензивното. Засега спокойно. Няма за какво да се безпокоите.
Думите му целяха да я успокоят, но погледът в очите му достатъчно красноречиво говореше за онова, което се бе случило със съпруга й и с новия й живот.
39
Ню Йорк
През седмиците след първата им среща Джордан се виждаше с Джил Флеминг винаги когато имаше възможност.