Но властта на Джил бе неофициална, упражнявана със съгласието на Джесика Хайтауър. Джил знаеше, че това никога няма да я отведе до онази власт, към която тя действително се стремеше.
И точно тогава се появи Джордан Лазаръс.
Внимателното проучване на Джил, започнало, когато за първи път чу за планираната финансова сделка между „Лазаръс Интърнешънъл“ и „Хайтауър Индъстрис“, насочи вниманието й към факта, че Джордан Лазаръс бе потенциален улов от най-висок ранг Той беше влиятелен, фантастично богат, привлекателен и по странен начин необвързан.
Джил разбираше, че бракът на Джордан за Барбара Консидайн е сделка. Изгубил своята непрестанно разрастваща се империя, отнета му от баща й, Джордан си я беше върнал чрез Барбара. Веднъж сторил това, той бе използвал нейните финансови и корпоративни ресурси, с помощта на които бе станал най-богатият човек в страната.
В замяна той бе приел ролята на неин съпруг. Вероятно в тази сделка от негова страна имаше не по-малко съжаление, отколкото личен интерес.
Джил не знаеше колко интимен бе техният брак. Но много добре разбираше, че каквито и да са чувствата на Джордан към Барбара, те по никакъв начин няма да й попречат да го прелъсти. Последните няколко седмици го бяха доказали.
Много скоро си даде сметка, че играе своята роля пред Джордан с непостигано до този момент съвършенство. Каква беше причината за това, тя не знаеше. Беше почти автоматично, това размекване на личността, което се проявяваше у нея всеки път, когато бе с Джордан, всеки път, когато разговаряше с него по телефона. Имаше десетки малки жестове, средства на езика на тялото, вибрации на смеха или усмивката й, които се проявяваха сякаш по собствена воля. Начинът, по който оправяше якичката си, походката й, вглъбеността, с която отмахваше къдрицата, паднала над очите й или как се протягаше при прозявка и какво ли още не. Нито един от тях не бе замислен съзнателно. Те всички избликваха от нещо невидимо вътре в нея, което познаваше Джордан Лазаръс може би по-добре от самия него.
Доказателството, че прелъстяването вървеше успешно, бе поведението на Джордан в спалнята. Той се държеше като обсебен, което бе точно онова, което тя очакваше от него. Много скоро Джил започна да регистрира нови, едва доловими сигнали от Джордан, указания, които й позволяваха да засилва удоволствието му и все повече да обсебва съзнанието му.
Установи, че Джордан особено я харесва в неофициално облекло. Обичаше я по шорти и сандали или в дънки с маратонки или мокасини. Приятно му беше да я вижда в най-обикновена тениска или спортна фланелка, с коси, прибрани назад с лента, или на конска опашка.
Освен това обичаше да я гледа в прозаични ситуации — да чисти апартамента си, да мие прозорците, да лъска мивката, да си служи с някакъв механичен уред. Това бяха неща, които Джил обикновено не вършеше. Тя мразеше да си цапа ръцете с къщна работа. Смяташе тялото си за машина, създадена за прелъстяване, и мисълта да го използва за слугински дейности далеч не й се струваше привлекателна. Но когато разбра, че това положение очарова Джордан, тя бързо се приспособи към него, за да постигне внушението за жизнено, земно момиче, което подхожда практично към ежедневието.
Наред с това той проявяваше предпочитание към непринуден и непосредствен език. Тя усети, че непретенциозният и елементарен изказ го очарова. Наричаше го „приятелю“, а за нещо, което й харесваше, възкликваше, че е „жестоко“. Никога не се изразяваше грубо, внимаваше да е естествено грациозна и женствена. Именно тази деликатност и изтънченост в съчетание с непретенциозния изказ трогваха Джордан.
И един ден тя научи, за нейна изненада, че ласкавата ирония по отношение на секса му действаше като естествен афродизиак. Току-що бе свършил да я люби, тя лежеше гола, все още чувствайки отзвучаващото пулсиране в слабините си, когато той се надигна, за да я погледне.
— Ммм — измърка тя. — Моят герой.
Друг път, съвсем импулсивно го нарече „моя прекрасен принц“.
Фразата сякаш засегна невидима струна в него. Любовта, която струеше в погледа му, доби някаква маниакална дълбочина.
Джил не пропусна да я повтори по-късно.
Отношенията им продължиха да се развиват по този начин през цялата пролет. Въпреки че Джил и Джордан не се сближиха повече в чисто човешки план, живият въглен на желанието, който обвързваше Джордан с нея, се разгаряше все повече.