Спуснаха се надолу по кея към лодката. Джил беше по шорти и фланелка, с леки обувки, които Джордан й бе помогнал да избере. Когато мина да я вземе същата сутрин, изрази възхищението си от облеклото й.
Джордан точно й помагаше да се качи на борда, когато зад тях се разнесе дрезгав глас.
— Добрутро, госпожице. Отдавна не съм ви виждал!
Джил се обърна и видя един покрит с бръчки възрастен стюард, който вървеше към тях. Лицето му посърна, когато я погледна в лице.
— О, съжалявам, госпожице — каза той. — Припознах се.
Той хвърли поглед към Джордан. И двамата си дадоха сметка, че е твърде късно да поправят грешката му.
— Добрутро, господин Лазаръс — добави лодкарят унило.
— Добро утро, Бен — усмихна се Джордан невъзмутимо, въпреки неудобния момент. — Времето май е добро за плаване.
— Да, сър. — Лодкарят вече се отдалечаваше тромаво, като преди това притеснено докосна кепе към Джил.
Тя се усмихна на Джордан.
— Значи — каза тя — ти имаш минало.
Джордан се усмихна в отговор.
— Нима не е така с всички ни?
Когато се качи на борда, Джил го целуна по бузата.
— Няма значение — каза тя с онзи непринуден игрив тон, който знаеше, че му харесва. — Тази седмица си мой.
В очите на Джордан се появи искрена болка. Тя не можеше да прецени дали това беше огорчение заради неудобството, което бе причинил лодкарят, или по-дълбока тъга, извираща от някаква скрита болка.
Любиха се на лодката веднага щом той пусна котва в пролива. Докато я съзерцаваше в спортното й облекло, в погледа му продължаваше да се долавя следа от предишната меланхолия. После я съблече и в допира му се усещаше нещо странно. Седеше на ръба на леглото, вперил поглед в голотата й. Соленият въздух изпълваше лодката.
Джордан изучаваше Джил с ласкав поглед. Промяната на косите й, сега някак по-волни и къдрави, сякаш го хипнотизираше. Повече от всякога тя усещаше, че е късче от разбъркана мозайка, която се подреждаше като с магическа пръчка.
Той обсипа тялото й с целувки. Сякаш я изпиваше, и то за пръв път. За нейна изненада тези целувки й доставиха наслада. Когато разтвори краката й, за да я докосне, тя усети как дълбоко в нея се разпалва жив въглен. Зарови пръсти в косите му и го притегли по-близо.
И двамата бяха обзети от странна трескавост, родена от благоуханния морски въздух, от хладината в каютата и вероятно от смущаващата забележка на лодкаря с натрапващата се алюзия за миналото, предхождащо тяхната връзка. Джордан я обязди и с продължителна въздишка потъна в нея. От гърлото й се изтръгна стон. Досега никога не бе прониквал така дълбоко.
Полюшването на яхтата добавяше собственото си вълшебство към бавните му тласъци. Сякаш по собствена воля ръцете й се движеха по цялото му тяло. Дива възбуда, която не бе изпитвала до този момент, погълна сетивата й. Той я почувства и ускори движенията си.
Сега краката й бяха сключени около него и го придърпваха все по-дълбоко. Нещо у Джил почна заплашително да се надига, някакъв глад, който до този момент не бе чувствала. Искаше го все повече и повече. Всеки тласък засилваше желанието й. Мисълта, че може да престане да я изпълва по този начин, я караше да се чувства празна и пуста. Този ужас стана неделима част от трескавия екстаз, който я заливаше.
Тя започна да стене и да вие. Той проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко, с ръце на раменете й. Пръстите й оставиха дълги драскотини по гърба му и подканващи се впиха в напрегнатите мускули, за да насърчи тласъците му.
После някаква невидима стена се срути у Джил.
От устата й се изтръгна вик и изведнъж цялото й тяло му се отдаде в един-единствен пристъп. Тя осъзна, че току-що бе изпитала първия оргазъм в живота си.
Продължи да тръпне в обятията му доста дълго време, след което бавно дойде на себе си. Собствената й страст я бе трогнала до сълзи.
Но Джордан изглеждаше развеселен. Погледът му излъчваше изтощение и задоволство. Очите му отразяваха особената пълнота, която тя бе изпитала, а не притеснението от страстта, която бе подчинила волята й.
Когато той седна, тя забеляза кървавите резки по гърба му.
— Ооо, издрала съм те. Внимавай жена ти да не ги забележи.
Той само се усмихна и отвърна:
— Не се тревожи за това. — В този момент излъчваше някаква особена увереност. Изглеждаше спокоен, почти блажен, сякаш бе получил всичко на света, което бе искал, и не се боеше от нищо.