Выбрать главу

Джил се запита какво го правеше толкова уверен, толкова спокоен. И колкото и да бе странно, в този момент почувства, че вече не владее положението, както смяташе, че сега управлението преминава в неговите ръце. Че някакъв съдбоносен елемент от собствената й власт бе изтекъл между пръстите й или й се изплъзваше в момента.

Тя гледаше красивото му тяло, докато той си слагаше дънките. Резките бяха на неговия гръб, не на нейния. И въпреки това сякаш истинските рани, издайническите кървави дири вече бяха белязали душата й и вероятно нямаше да заздравеят така бързо, както й се искаше. Бяха оставени там от Джордан Лазаръс.

40

Пискатауей, Ню Джърси

— Ооо — изстена момичето, — о, скъпи! Великолепен си. Хайде… Само още малко…

Тони Доранс бе обяздил голото момиче, потънал докрай в нея. Тя лежеше по корем сред намачканите чаршафи върху леглото му. Той сведе поглед към сенките, обагрени в розово от неоновия надпис, който светваше и угасваше зад прозореца в ритъм, съпътстващ движенията на таза й, който трескаво ускоряваше движенията си с наближаването на оргазма й.

— Скъпи… О! Още…

Усмихна се, докато се търкаше в нея. Тя бе възбудена истински, той действително я възпламеняваше.

И двамата бяха твърде пияни, но това ни най-малко не ги усмиряваше. Тони отдавна бе разбрал, че пиянството не намалява нагона му, нито го прави импотентен, както става с повечето мъже. Дори напротив, по някакъв начин го отдалечаваше от собствената му възбуда и дори от втвърдения му член. Започваше да го чувства като безстрастен инструмент, който можеше да използва изкусно.

Сега правеше именно това, плъзгаше го навътре-навън, без да бърза, и чувстваше как плътта, която го обгръща, потръпва все по-необуздано.

— Точно така, скъпа — измърмори той, без да си спомня името й. — Хубаво ти е, нали?

С рязко движение успя да проникне още по-навътре и застина за миг там, прав и твърд като оловна тръба. От устните й се изтръгна дрезгаво стенание.

— О, боже! О, скъпи…

Оргазмът я връхлетя внезапно, мускулите вътре в нея го сграбчиха в парещи спазми. Цялото му тяло потръпна и разтърси твърдия му пенис като гръмоотвод насред буря. Усети как гърбът му се изви в дъга, бедрата му се напрегнаха. Ръцете му останаха на полукълбата й, които сияеха в розово на изкуствената светлина. Колко прекрасни изглеждаха момичетата, когато бяха голи, обърнати с гръб към него! Толкова уязвими…

Почти без да го осъзнава, той бе започнал да свършва. Сграбчи раменете й и с мощен тласък проникна още по-дълбоко в нея. Спермата избликна в малък горещ фонтан, който я накара да простене. Дълго време, подпомогнат от това, че бе пиян, той остана в нея, без ни най-малко да омеква, дори напротив — твърдостта му бе насърчавана от признаците на отзвучаващата й наслада.

Накрая се дръпна и се отпусна до нея, галейки раменете й. Миришеше хубаво, въпреки че парфюмът й беше евтин и в косите й се усещаше дъхът на обикновен лак. Уханието на жена винаги му доставяше наслада.

После жената се обърна с лице към него. Очевидно вече бе дошла на себе си.

— Мога ли да получа нещо за пиене? — попита тя.

— Разбира се, скъпа. Скоч става ли?

— Добре звучи.

Той стана и отиде бос до кухнята, чиито шкафове бяха отрупани с мръсни съдове. Намери две чисти чаши, изплакна ги набързо и наля в тях скоч от бутилката, която бе донесъл, когато се прибраха заедно с момичето.

Беше попаднал на нея в една кръчма на около километър от апартамента му. Беше долнопробно местенце, покровителствано от местните редовни посетители след обяд и малко по-груба и случайна клиентела вечер. Тони бе част и от двете групи. Често се отбиваше да пийне една бира, когато не обикаляше да си търси работа. А вечер, след като цял ден е обикалял за работа, или ако не е имал смелост и само е залагал на коне, той се връщаше там, за да се напие и да си намери жена.

Тази вечер подхвана разговор с нея на бара. Тя веднага му прати точните сигнали. Намираше го за привлекателен и с удоволствие би споделила леглото му за цена от няколко питиета, при условие, че не е прекалено груб с нея.

Каза му името си в самото начало на разговора им. Той моментално го забрави и цяла вечер я наричаше „скъпа“. Това беше евтино уиски от бара, същата помия, която пиеха и „покровителите“. И друг път си беше купувал от него за вкъщи, когато се прибираше с някое момиче. От години вече не можеше да си позволява хубав алкохол; а дори и да можеше, в този случай просто не си заслужаваше.