Точно тя едва ли имаше право да го гледа с пренебрежение, помисли си Тони.
Той я наблюдаваше как си облече роклята и се наведе, за да си сложи обувките с високи токчета, които носеше в бара. Изглеждаше като евтина проститутка.
— Как ти беше името, скъпа? — попита той с нотка на презрение.
— На теб за какво ти е? — попита го тя в отговор и гласът й прозвуча подигравателно. — Утре няма да си го спомняш, жребецо.
Тя вече си беше взела палтото и чантата. Огледа се из евтино обзаведената стая.
— Иска ми се да можех веднага да забравя това тук — каза тя. — Но вероятно няма да се получи. Такъв е животът, предполагам.
Спря при вратата. Тони продължаваше да седи гол, с питие в ръка.
— Жесток си в леглото — каза тя. — Жалко, че не можеш да ми платиш за чукането колкото си мислех. Пак моя тъп късмет. Вечно се натрисам на неудачници.
Устните й се изкривиха презрително.
— Сбогом, прахоснико.
Тони стана и се приближи към нея.
— Чакай да ти отворя — каза той.
За част от секундата тя се възхити на тялото му, което все още бе стегнато и мъжествено, въпреки очевидната разруха в живота му и евтиния алкохол, който пиеше.
Този миг невнимание се оказа гибелен.
Ръката му се протегна към дръжката на вратата, но изведнъж се изви обратно в зловеща дъга. Цапна я право в устата с опакото на дланта си. Тя политна назад и едва успя да се задържи на крака.
Но другата му ръка вече беше замахнала и ударът попадна в слепоочието й, дори още по-силен от първия. Тя се просна на пода зашеметена.
С котешка пъргавина, която изглеждаше невероятна след всичкото това пиене, Тони се отпусна на колене, обяздвайки я. Започна да й бие шамари, наблюдавайки как главата й се мята насам-натам. Не знаеше колко пъти я беше зашлевил. Ръцете му се движеха автоматично, сякаш независимо от волята му. От устните й се отрони стенание, но очите й бяха обърнати. Почти беше загубила съзнание.
Точно се канеше да я удари по-здраво, когато успя да се овладее. Дълго време остана така върху нея със затворени очи, заслушан в собственото си дишане, което изгаряше гърлото му. Ръцете му трепереха.
После сведе поглед към момичето. Безчувственото й тяло го напрегна. Повдигна клепачите й и огледа очите й. Долови още няколко дрезгави стенания в гърлото й и реши, че й няма нищо.
Облече се набързо и я замъкна долу на паркинга в алеята, където държеше колата си. Влачеше я под ръка, сякаш беше пияна. Никой не го видя, защото беше два часа след полунощ.
Потегли по безлюдните улици и стигна до един малък парк. Остави я на някаква пейка. Тя все още бе твърде замаяна, за да седи или говори.
Внимателно я отпусна, докато прилепна в ембрионална поза върху пейката. После се взря в лицето й. Беше ужасно подпухнало, но едва ли щеше да й бъде нужна медицинска помощ. Няколко дена щеше да бъде в синини и толкова. За момент Тони остана неподвижен, съзерцавайки с удивление резултатите от собственото си насилие. Преди тази вечер не знаеше, че таи нещо подобно в себе си.
После сви рамене. Кучката си го заслужаваше, реши той.
Потегли с колата и я остави да лежи на пейката. Намери пътя за дома след замаяна одисея из полупознати квартали, качи се горе и се строполи на леглото, където беше правил секс с онова момиче. След пет секунди спеше дълбоко.
На следващата сутрин Тони се събуди и установи, че си спомня всичко съвсем ясно. Обзе го тревога за момичето. Запита се дали щеше да се върне в заведението на Бруно да го търси я с полиция, я с някой приятел. Не беше изключено дори да си спомня пътя до мебелираната му стая. Истинска кучка. Всичко можеше да се очаква от нея.
Но въпреки тревогата, Тони бе шокиран от постъпката си. Досега не се беше държал така с жена. Предишната вечер явно си беше изпуснал нервите.
Огледа се из апартамента и осъзна какво се беше случило. Като я видя да лежи така на леглото, изкривила презрително устни, докато димът от цигарата й се виеше нагоре през розовите неонови отблясъци, той бе видял жилището си през нейните очи. Евтин бардак.
И което бе по-лошо, докато слушаше обидите, беше видял собствения си живот през нейните очи.
Тони беше изпълнен с ненавист към самия себе си и към живота, в който бе затънал. Пропадането беше бавно — той всъщност не си даваше сметка колко ниско бе паднал, докато презрителният присмех на онова момиче не го бе принудил да го осъзнае.