В случай, че проектът се реализираше, Джордан щеше да стане за националната икономика онова, което представляваше Мартин Лутър Кинг младши за расисткия морал, Ейбрахам Линкълн за Обединението и Рузвелт за бедните през време на депресията.
Но Джордан не го правеше за лична слава. Целта му бе да реализира една лична своя мечта, която Барбара не бе подозирала у него и всъщност не разбираше.
Тя щеше да възнегодува, че напоследък до такава степен е пренебрегната от съпруга си, ако всичко това не правеше Джордан толкова щастлив, толкова въодушевен. Дори тя се почувства заразена от ентусиазма му. Освен това той я караше да се гордее с него.
И все пак тя се притесняваше от продължителните му отсъствия. А и в обзелото го напоследък доволство имаше нещо, което Барбара, след като го познаваше толкова добре, не можеше да отдаде единствено на работата.
Тя чувстваше, че нещо не е наред.
Затова днес очакваше важна информация.
Нейната детективска агенция й бе докладвала, че Джордан се среща с една млада жена на име Джил Флеминг, административен помощник на Джесика Хайтауър. Барбара познаваше Джесика, както и всички останали в деловия свят, но изобщо не беше виждала или чувала за тази Флеминг. Нейният детектив я бе информирал, че Джордан се е запознал с момичето на срещата на високо равнище между водещите финансисти на „Лазаръс“ и „Хайтауър“. Вероятно там бяха поставили начало на връзката си.
Барбара бе поръчала детективът й да проучи всичко за Джил Флеминг, за положението й в „Хайтауър“, за отношенията й с Джесика, за миналото й. Освен това искаше да знае колко сериозно е увлечението на Джордан по тази млада жена.
Детективът, един от най-добрите в бранша, й беше изпратил два доклада с обяснението, че проучването на миналото на момичето все още е в ход. Колкото до това дали Джордан е осъществил интимна близост с нея, бе обещал да й представи доклада си същия този следобед.
Барбара изгаряше от нетърпение да го получи. Деликатният баланс, който поддържаше като съпруга на Джордан, беше мъчителен за нея, особено когато беше наясно, че той се среща с друга жена.
Тя успяваше да задържи Джордан, като му създаваше илюзията, че е абсолютно свободен в своя брак. Знаеше колко задължен се чувства той към нея за ролята й във възхода на корпорацията. Тя спази обещанието си като негова съпруга. Предостави му пълна свобода и успя да го убеди, че няма да моли за любовта му.
В същото време унищожаваше всяка своя съперница, която се опитваше да го прелъсти и да й го отнеме.
Досега задачата й се бе оказала относително елементарна. Повечето млади жени, които спираха погледа си на него, го набелязваха като цел заради парите и властта му. Джордан бе твърде чувствителен човек, за да се увлече по тях. В няколко случая тя трябваше да се намесва, за да се освободи от натрапниците. Джордан сякаш не забелязваше.
Веднъж обаче опасността се оказа твърде сериозна. Момичето работеше като дребен рекламен агент в Лонг Айлънд, на пръв поглед съвсем незначителна фигура, която едва ли би могла да предизвика интереса на изтъкната личност като Джордан. Но докладите на детективите, заедно със собствените й наблюдения върху Джордан по онова време, не оставиха никакво съмнение, че той е влюбен.
Барбара трябваше да прибегне до всевъзможни хитрости, за да намери начин да раздели завинаги Джордан от момичето. Цялата процедура й отне два месеца и бе истинско мъчение за нея. През цялото това време почти не мигна. Когато всичко свърши, се почувства толкова изтощена от битката, че й беше необходима близо седмица на легло, за да се възстанови, след като накрая бе извоювала победата си.
Но бе излязла победител, всичко останало нямаше значение.
От този ден нататък Джордан изглеждаше някак по-различен, по-тъжен. Стана по-вглъбен, сякаш бранеше и лекуваше дълбока вътрешна рана. Като влюбен човек.
Но Барбара успя да го успокои. И постепенно той се излекува. Сега отново бе заприличал на себе си — жизнерадостен и пълен с енергия. Но денят, в който той отново щеше да се влюби, я изпълваше с ужас. Затова го следеше неотклонно.
От снимките, които получи, се виждаше, че Флеминг е много привлекателна. За Джордан може би дори красива. В нея имаше нещо странно, беше като хамелеон и затова на всяка фотография изглеждаше различна. Вероятно това бе част от нейния чар, този неопределен, маскиран вид.