Чар ли бе онова, на което Джордан не можеше да устои? Това бе въпросът.
В лицето на Джесика Хайтауър Джил Флеминг имаше силна покровителка. Може би нямаше да бъде лесно да я сплаши и прогони.
Но Барбара щеше да се справи. Дори и ако трябваше да унищожи момичето. Наложеше ли се, би се изправила и срещу самата Джесика Хайтауър.
В края на краищата Барбара Консидайн също бе силна жена.
И целеустремена.
Беше четири часът, когато изпълнителната секретарка на Барбара плахо почука на вратата.
— Да? — извика Барбара.
— Куриер донесе този плик — уведоми я секретарката. — Няма никакви означения. Да го приема ли?
— Аз ще го взема. — Барбара грабна плика и затвори вратата под носа на секретарката си.
Пликът беше солидно запечатан и за да го отвори, тя трябваше да използва нож и машинката за отстраняване на телбод. Реши, че е от нейния детектив. Без съмнение това бе информацията, която чакаше.
Върху бюрото й се изсипаха куп листа.
Дъхът й секна. Документите не съдържаха информацията за Джил Флеминг, която очакваше. Това бе собственото й досие.
Имаше три отделни листа. Първият включваше поверителна информация от лекаря в Мексико Сити, който й бе направил аборта на шестнайсетгодишна възраст. Обзет от подозрения заради огромната сума, която му бе платена, той бе направил кръвна проба на умъртвения зародиш.
Към сведението от лекаря бе приложена изчерпателна информация от болницата за кръвта на Виктор Консидайн, изследвана нееднократно заради сърдечното му страдание.
Барбара бързо прозря смисъла на тези документи. Въз основа на данните, които съдържаха, можеше да се докаже, че бащата на нейното премахнато чрез аборт дете е бил Виктор Консидайн.
С треперещи ръце тя обърна листа.
Този път медицинските сведения бяха още по-ужасни. Анализът на лекарствата, които Виктор Консидайн бе вземал непосредствено преди да почине, беше сравнен с доклада на съдебния лекар във връзка с причината за смъртта. Неточностите и противоречията бяха подчертани и разтълкувани. Участието на талантлив, но анонимен патологоанатом бе очевидно.
Барбара беше пребледняла. Пое дълбоко въздух и обърна на последната страница.
Анализ на чаршафа, с който е било застлано леглото на Виктор Консидайн в нощта на смъртта му. Началото бе достатъчно, за да накара кръвта й да се смрази. За пореден път бележките бяха изчерпателни и абсолютно убедителни.
Към трите доклада бе прикрепено напечатано на машина писмо.
„Скъпа госпожо Лазаръс,
Вие сте убили баща си на 15 март 1972 година. Убили сте го, като сте преустановили даването на жизненонеобходими за него лекарства четирийсет и осем часа по-рано и във фаталната нощ сте ги заменили със солидна доза адреналин, причинила смъртта му в хода на сексуален акт с вас.
Достоверността на горепосочените твърдения може да бъде доказана чрез ексхумация на тялото на вашия баща. Фактът, че е имал сношение с вас в нощта на смъртта си, може да се докаже чрез химически анализ на телесните секрети върху чаршафа му.
Отдавнашната ви сексуална връзка с баща ви не беше тайна, госпожо Лазаръс. Неговите предохранителни мерки не се оказаха толкова резултатни, колкото той смяташе. Ние сме готови да представим свидетели, които знаят какво е ставало. Освен това имаме готовност да огласим изчерпателния анализ на кръвта на абортирания от вас зародиш на 3 септември 1959 година в Мексико Сити, когато сте били шестнайсетгодишна. Резултатите няма да бъдат ласкателни нито за вас, нито за паметта на Виктор Консидайн.
Вашият мотив за убийството на баща ви може много лесно да се изтъкне в съда. Влюбена в Джордан Лазаръс и помолена от него за помощ в усилието му да предотврати поглъщането на неговата корпорация, вие сте убили баща си и сте предложили на Лазаръс контрол върху корпорацията му, както и облагата от собствените ви корпоративни авоари. Така с един куршум вие убивате два заека, като си спечелвате съпруг и погребвате доказателството за вашия продължителен живот в кръвосмешение.
Не ни принуждавайте да разкриваме всички тези факти в съда, госпожо Лазаръс. Те несъмнено ще доведат до вашата гибел. Вместо това следвайте инструкциите ни, изложени в писмото. По този начин ще избегнете едно твърде дълго пребиваване в затвора.“
Барбара затвори очи. Вкочанените й ръце бяха отпуснати върху листата. Тя си даваше сметка, че някой трябва да е в огромно затруднение, за да се впусне да търси, и при това успешно, уязвимото място в миналото й. Някой интелигентен и решителен човек, който вече познава и разбира перверзния живот, превърнал Барбара в онова, което представляваше понастоящем.