Барбара се помъчи да разсъждава логично. Разполагаше ли е някакво оръжие срещу хората зад тази пратка? Можеше ли да им се противопостави?
Но в този момент дори инстинктът й на безмилостен боец, наследен от баща й, не бе в състояние да й помогне. Тя си даде сметка, че врагът зад тези ужасни доказателства бе открил нейната ахилесова пета. И този враг притежаваше оръжия, които можеха да бъдат използвани срещу нея публично, в съда.
Положението й беше безнадеждно. Защото дори и да се опиташе да отвърне на удара с армията от адвокати, които имаше на свое разположение, дори и да преживееше скандала, който неминуемо щеше да последва, Джордан щеше да разбере истината за нея. За нейното кръвосмешение с Виктор Консидайн, за кошмарното й минало — и за брака й със самия него.
А разбереше ли всичко това, Джордан вече нямаше да има същото отношение към нея. Уважението, нежността и жалостта, които го бяха привързали към нея през тези няколко безценни години, щяха да изчезнат. Той щеше да поиска свободата си и тя нямаше да е в състояние да му откаже.
Барбара насочи поглед към края на страницата, където бе записано изискването на изнудвачите. В началото то я учуди, тъй като й се стори твърде елементарно, такава незначителна жертва в сравнение с огромната й вина.
После осъзна, че и в този случай изнудвачът бе много преди нея и се усмихна скръбно.
Това беше краят.
Все още седеше на бюрото си със затворени очи, когато секретарката позвъни отново.
— Какво има? — попита Барбара, натискайки копчето на интеркома.
— Нова пратка за вас — уведоми я секретарката.
Барбара си спомни, че очаква доклада на детектива.
— Дай ми я.
Секретарката донесе един дебел кафяв плик и щом видя погледа на работодателката си, го остави на бюрото и побърза да напусне кабинета.
Барбара вяло отвори плика. Вътре имаше само един лист. В горната част бе изписано наименованието на нейната детективска агенция. Следваше кратък текст.
„Скъпа госпожо Лазаръс,
До този момент не сме намерили доказателства за интимна връзка между господин Лазаръс и госпожица Флеминг. Техните социални контакти са се ограничили с няколко съвместни обеда и една следобедна разходка с яхта. Госпожица Флеминг е много близка с Джесика Хайтауър. Имаме сериозни основания да подозираме хомосексуални отношения между двете жени и при нужда ще се опитаме да го документираме. Нашето заключение е, че на този етап не съществуват основания да се твърди, че вашият съпруг и госпожица Флеминг са в любовни отношения.
И подпис:
Детективска агенция «Анспач & Кейтс»
43
Джонсънвил, щата Лонг Айлънд
Лесли сънуваше.
Намираше се на някакво тъмно място. Беше дошла тук с баща си, но после внезапно го беше загубила. Викаше го непрестанно… Татко! Татко!… Но той не отговаряше.
Странно, въпреки това тя го виждаше някъде пред себе си. Тъмнината не го поглъщаше. Беше сигурна, че и той я вижда. Но не й отговаряше. Просто я гледаше втренчено, слушаше мълчаливо отчаяните й викове, сякаш ги чуваше, но не можеше или не искаше да отговори. Протегна ръка към него, но той не я пое.
Усети как потъва в земята като в плаващи пясъци. Сега баща й беше над нея, гледаше я с безразличие и дори не помръдваше, за да я спаси. Тя го викаше по име, но той се отдръпна с тъжен и уморен поглед.
— Татко! — изкрещя тя отново. — Татко! — Той вече почти не се виждаше. Земята я погълна и в този миг той се извърна равнодушно.
Татко! Татко! Татко!…
Лесли се сепна и се събуди. В ушите й още отекваха собствените й стенания. Беше плувнала в студена пот. Сънят продължаваше да я обгръща с непоносимото чувство за изоставеност. Крайниците й сякаш се бяха вледенили.
Един дълъг миг тя лежеше, вперила поглед в тавана, уплашена като дете. После започна да идва на себе си и осъзна къде се намира.
Усмихна се и се опита да се отърси от съня си. Беше си тя в края на краищата. И светът си беше предишният. И съвсем не беше сама.
Едва сега си даде сметка защо се беше събудила. Някой леко я дърпаше за ръката. Тя се обърна на другата страна. Рос беше там и я гледаше с безпомощен и загрижен поглед.