Лесли все още се наслаждаваше на предизвикателството, което й поднасяше работата. Въпреки всичко двойната задача да поема такива отговорности в офиса и да се оправя с огромното бреме, което представляваше възстановяването на Рос, до такава степен я изчерпваше умствено и емоционално, че в края на деня тя бе напълно изтощена. През последните шест месеца бе отслабнала с близо осем килограма и повечето й дрехи сега й бяха твърде широки. Едва ли тежеше повече от петдесет и два килограма. Чувстваше хлад дори през меките вечери и носеше пуловер из къщата, докато само преди година една блуза щеше да й бъде напълно достатъчна.
Вероятно поради това състояние на непрестанна тревожност тя понякога забравяше разни дреболии. Точно сега например, когато спря колата пред офиса, се сети, че не си е взела от къщи чантата с документите. Беше твърде заета с мисълта да качи Рос в колата и просто я беше забравила.
Обърна колата, излезе на заден от диагоналното пространство и бързо подкара обратно към дома си. Вече наближаваше десет и половина. Щеше да изостане от графика си.
Остави колата на алеята пред къщата и избърза към кухнята. Чантата беше на шкафа, където я беше забравила по-рано. Грабна я и за миг мерна отражението си в огледалото. Изглеждаше бледа като смъртник и косата й беше в ужасен вид.
Въздъхна, качи се горе в банята и я разреса. Имаше наложителна нужда от подстригване. Косата й, винаги накъдрена, сега бе пораснала вече твърде дълга и изглеждаше съвсем безформена.
Тя разреши проблем, като я опъна назад с лента и взе решение по-късно да се обади във фризьорския салон. Сложи лек руж на страните си, угаси осветлението в банята и тръгна надолу. Беше стигнала фоайето и точно завиваше към кухнята, когато прозвуча звънецът на входната врата.
Лесли почти подскочи при резкия звук. Никога не си беше вкъщи по това време на деня. Къщата й изглеждаше като гробница и не можеше да си представи, че някой може да я посети.
Отправи се някак несигурно към вратата. Вдигна секрета и отвори два-три сантиметра, колкото да погледне.
В следващия миг очите й се разшириха.
Без изобщо да е остарял от времето, когато го познаваше, на прага стоеше Тони Доранс.
44
Тони не изглеждаше по-малко изненадан от Лесли. Всъщност видът му беше на човек, видял призрак.
— Госпожа… госпожа Уилър? — попита той с изкуствен глас.
Настъпи мълчание. Лесли го гледаше с широко отворени очи.
— Лесли? — попита той изумен.
В този момент тя осъзна, че той не беше дошъл тук, за да я намери, а се е озовал на прага й по някаква странна случайност.
— Тони — промълви тя, като се мъчеше да възвърне самообладанието си.
— Аз… Господи, невероятно е — изрече той.
Запази достатъчно присъствие на духа да не го покани вътре. Стоеше там и държеше вратата полуотворена между тях. Но внезапната му поява я разтърси. От една страна, той бе толкова отдавнашна история, реликва от безразсъдната й младост, един мъж, с когото изобщо не трябваше да има нищо общо. Той бе най-голямата й грешка и най-голямото й разочарование.
От друга страна, бе бащата на детето й. Като такъв за нея притежаваше изключителна, почти фрапираща достоверност. Сега стоеше срещу нея, гледаше я с тези красиви тъмни очи, странно непроменен от времето, и тя почувства как цялото й същество се разтърси. Виждаше историята на собствения си живот и на тялото си, както бе застанал пред нея съвсем реален, от кръв и плът.
— Какво те води насам? — успя да попита тя накрая.
— Работя за застрахователна компания „Бенефит Лайф“. Търговски посредник съм. Имате полица при нас. Пратиха ме да разбера дали проявявате интерес към някаква допълнителна сума за риск по застрахователния договор.
Докато обясняваше всичко това, лицето му се обля в червенина. Лесли далеч не беше в състояние да си го обясни. Толкова бе погълната от собствените си вълнения, че изобщо не забеляза смущението на Тони, който явно се притесняваше да признае, че работи като търговски посредник. При вида на удобната й, типична за предградията къща той неволно сравни живота й със собствения си и изпита срам. Толкова бе пропаднал от времето, когато познаваше Лесли.
Тя го наблюдаваше със смесица от раздразнение и изненада.
— „Бенефит Лайф“? — попита тя.
— Да — повтори той някак притеснено.
Лесли поклати глава озадачена. Всичко това й дойде твърде много.