— Ние получихме помощта си от вас — поясни тя. — Предвид настоящото положение мисля, че последното нещо на света, което „Бенефит Лайф“ биха искали да направят, е да ни продадат още застрахователни полици.
— Мога да обясня. Аз… би ли имала нещо против да вляза за момент? — попита той.
Лесли най-накрая разбра неудобството му. Тази размяна на въпроси и отговори, както и положението, в което той в качеството си на застрахователен агент, бе държан на вратата, за него бе унижение.
— Разбира се — отвърна тя. — Но само за момент, защото точно тръгвах на работа.
Пусна го във всекидневната. Той се огледа. Видя снимки на дъщерите на Рос, на самата Лесли и на Лесли заедно с Рос. Там бе и инвалидната количка на Рос и бастуна, който той използваше понякога.
— Как е съпругът ти? — попита Тони.
Лесли го стрелна с поглед.
— Добре — отвърна неловко.
Тони се усмихна. Изглежда, започваше да възвръща самообладанието си. На красивото му лице се появи следа от типичното за търговския посредник благоприличие.
— Нека обясня защо съм тук — каза той. — Имаме специална оферта за собствениците на полици със съществени здравословни проблеми. В известен смисъл това е повишение. Предлагаме високорискова застраховка Живот по специална ниска тарифа само за ограничено време. Пратиха ме тук заради инсулта на съпруга ти. Той е отличен обект за офертата.
Погледна я в очите и изражението му помръкна.
— Съжалявам за мъжа ти — добави той.
Лесли безмълвно се взираше в него. Не можеше да повярва, че при миналото, което я свързваше с този човек, сега двамата стояха тук един срещу друг и си говореха за нещо толкова абсурдно като застраховането. Съдбата бе проявила почти клоунска прищявка да ги събере по този начин. Пълно безумие беше, че на практика именно ударът на Рос бе причината техните пътища да се пресекат отново.
— Благодаря ти — отвърна тя. — Много си любезен.
— Освен това съжалявам, че трябваше да се срещнем отново при подобни обстоятелства — добави той.
Продължи да я наблюдава внимателно. Тя се запита какво ли вижда. Знаеше, че е по-слаба и по-стара. Знаеше също, че трагедията се бе отпечатала върху чертите й точно както и при Рос. Виждаше го в огледалото всяка сутрин.
В следващия миг бе изненадана, че в съзнанието й можеха да изникнат подобни нарцисиански мисли. Последното нещо, което я вълнуваше, бе да изглежда добре за Тони Доранс. Той вече не съществуваше за нея.
— Трябва да тръгвам на работа — каза тя припряно. — Защо не ни пратиш офертата си по пощата? Ще я обсъдя със съпруга си и ще видим. — Имаше неволна следа от снизхождение в тона й, небрежността на нетърпеливия и неохотен клиент.
— Разбира се — каза той. — Съжалявам за безпокойството.
Но очите му не изразяваха съжаление. Той по-скоро я преценяваше. В дъното на ирисите му проблясваше странен пламък.
Лесли го придружи до вратата, избърза пред него и я отвори.
— Е — каза тя, без каквато и да било сърдечност, — довиждане.
Той й протегна ръка. Тя я пое с неохота. При допира е плътта му вече знаеше, че това е старият Тони. Лицето й се обля в червенина.
— Наистина е абсурдно, нали? — усмихна се той почти приятелски. — Да се срещнем по този начин.
Тя се усмихна сдържано. Сметна думите му за самонадеяни.
— Не смятах, че някога ще те срещна отново на този свят — каза той.
Тя не отвърна нищо.
— Добре — каза той, обръщайки се със странна напереност.
— Веднага ще ви изпратя документите. Офертата е добра. Убеден съм, че мъжът ти ще бъде доволен.
Тя реши, че последните му думи бяха провокация и не се усмихна.
Той понечи да си тръгне и спря. Тя знаеше какво му минава през ума.
Обърна се към нея с изражение, на което бе изписана болка.
— Слушай — каза й, — знам, че нито е времето, нито мястото, но какво се случи между нас, Лесли…
Неудобството му бе очевидно. Но Лесли си помисли, че в същото време съзира в него и проблясък на триумф. Той беше наясно какво бе означавал за нея едно време.
— Прав си — каза тя. — А и това е отдавна отминала история, Тони. Няма защо повече да се тормозиш с нея. — Тонът й сега бе твърд и нескрито презрителен.
Все още разкъсван между професионалната си роля на любезен търговски посредник и интимното познание, което го свързваше с нея, той просто сви рамене и тръгна към улицата, където бе паркирана колата му. Тя забеляза следа от старата му самоувереност в начина, по който хвърли куфарчето си на седалката и затръшна вратата.