По време на продължителното изкусно прелъстяване на Джордан тя бе съсредоточила вниманието си върху реакциите на тялото си и личността си на едва доловимите импулси, които се излъчваха от някакво съкровено място в него. За Джил нямаше значение, че изворите на неговото желание оставаха невидими за нея или че маската, която тя използваше, за да го прелъсти, беше фалшива. Целта бе не да го опознае, а да го плени. Нейният голям талант се състоеше в способността й да следва с импровизация указания, давани на момента, без предварително предупреждение.
И тази цел бе постигната. Тя бе отнела Джордан от съпругата му като лисица, грабнала пиленце от гнездото на майка му. При всяка стъпка по този път тя беше безпощадна, енергична и вдъхновена.
И ако съществуваше известна липса на духовна близост в новия й брак, неспособност на съпруга и съпругата да се опознаят, Джил не виждаше какво й пречи въпреки това да направи Джордан щастлив. В края на краищата, разсъждаваше тя, нима всички жени нямат своите малки тайни, своите дребни човешки слабости или скрити прегрешения пред мъжете, с които сключват брак. Нима бе по-различна от която и да е друга жена с това, че показваше най-красивото си лице и криеше грешките си, за да спечели Джордан?
Освен това по време на техния меден месец Джордан изглеждаше толкова доволен и щастлив, че основното усещане, което й се натрапваше, бе, че той сякаш не иска от нея нищо повече от тази повърхност, която тя му бе предложила.
А сексът, който правеха заедно, така пламенен и буен, бе доказателство, че между тях нещо ставаше.
В поведението на Джордан нямаше копнеж. Само този покой, сякаш някаква дълга и мъчителна борба бе приключила и сега той бе постигнал мир със самия себе си.
В началото това положение не разтревожи Джил. Просто я заинтригува.
Но после нещо се случи.
Една нощ двамата правиха любов в малките часове след късна вечеря и плуване в топлия басейн зад къщата. Моментът беше доста романтичен. Имаше пълна луна и отражението й огряваше водната шир почти като нощно слънце.
След като доплуваха, двамата се почувстваха възбудени от лунната светлина и собствената си голота и се любиха върху копринените чаршафи на леглото си. Джордан никога досега не бе проявявал такава страст. Облада я с продължителни, вещи ласки и тя бе разтърсена от спазмите на екстаз, който я остави без сили. От онзи съдбоносен ден на тяхната първа разходка с яхта там у дома, когато се любиха с Джордан, Джил всеки път изпитваше оргазъм. Това бе удоволствие, което тя не бе изживявала по-рано и дори не си бе представяла. А сега вече започваше да чувства потребност от него и бе благодарна на Джордан, че й го доставя.
Докато лежеше в обятията му, тя разсъждаваше спокойно над своето завоевание. Сега Джордан бе неин. Държеше го здраво. Нима той не бе доказвал многократно, че тялото й за него представляваше някаква натрапчива идея?
С тази мисъл Джил потъна в сън.
Час по-късно се събуди. Лежеше, вперила поглед в лунната светлина, която заливаше стаята. После стана и погледна през прозореца. Сега луната бе по-ниско, невероятно ярка и сияйна, и обсипваше с искрящи водопади морската шир.
Джил изпита непознато досега доволство. Луната сякаш я галеше от топлата морска шир и благославяше брака й с Джордан.
Джил се върна в леглото.
Той лежеше гол сред завивките и на лицето му бе изписан онзи момчешки израз на невинност, който винаги я очароваше. Изглеждаше открит и уязвим като дете.
В този миг той промълви:
— Обичам те.
Думите бяха неясни, избликнаха от съня му и потънаха във възглавницата. Но погледът на Джил бе привлечен от изражението на лицето му.
Това не бе израз на щастие или доволство. Лицето му излъчваше безкраен копнеж и болка, сякаш нещо му се изплъзваше и той се опитваше да си го върне.
— Обичам те — повтори Джордан. Думите изразяваха печал, бяха мъчително стенание, заседнало в гърлото му. После той се обърна на другата страна и замлъкна.
Тя лежеше там, вперила поглед в гърба му, заслушана в тихото му равномерно дишане. И когато се опита да заспи, установи, че сънят бе избягал от затворените й клепачи.
Продължи да мисли за болката, прозвучала в гласа му, за мъката, набраздила челото му в съня. Знаеше, че тази болка няма нищо общо с нея, абсолютно нищо.
И тя сравни този дълбок съкровен копнеж с израза на тихото доволство, щастливото, но малко безлично спокойствие, което той излъчваше, докато бяха заедно през деня.