От време на време сядаше в библиотеката и четеше, докато й се приспи. Чак когато усещаше, че заспива и буквите от книгата започват да танцуват пред очите й, тя се връщаше и лягаше до съпруга си.
В този период опозна колекцията му от книги. Той беше ревностен читател на класиците, както и на съвременните автори, и бе събрал безценна колекция от редки книги и първи издания. Джил обичаше да се свие в голямото кожено кресло в библиотеката, заобиколена от старите томове, които миришеха на кожени подвързии и стара хартия. Тези томове познаваха стотици вече забравени читатели и до един бяха почувствали ръцете на Джордан Лазаръс и ласката на очите му.
Безсънието на Джил, комбинирано с очарованието й от библиотеката, щеше да доведе до нейната гибел.
Една нощ Джордан бе извън града на неотложна командировка и Джил бе вкъщи сама. Опита се да си легне рано, изпълнена с нетърпеливо очакване на утрешния ден, когато Джордан щеше да се върне. Но не можа да заспи, затова стана и отиде в библиотеката да си потърси някаква книга.
Забеляза трите красиви тома на Шекспир, които Джордан бе купил на един търг преди няколко години и често препрочиташе през свободното си време. Джордан обожаваше Шекспир и понякога цитираше реплики от пиесите му или стихове от сонетите му в речи, които изнасяше пред бизнесмени и политически лидери.
Тя измъкна един том, усещайки приятна тръпка, когато пръстите й докоснаха книгата, така скъпа за Джордан. Прелисти разсеяно няколко страници и видя, че те сами се разтвориха някъде в средата на „Макбет“.
Внезапно долови шумолене на хартия и сведе поглед към скута си. Нещо беше изпаднало от последните страници на тома, където се намираха любовните сонети.
Джил го взе и го обърна.
Беше снимка.
Снимка на млада жена, приблизително на възрастта на Джил. Беше облечена в мека лятна рокля на цветя с леко смъкнати от раменете ръкави. Дълбоко деколте откриваше заоблена гръд и гладка, осеяна с лунички кожа. Беше права, така че ясно се виждаха бухналите поли на роклята й и дългите й аристократични крака. Носеше обувки с високи токчета, но явно не се чувстваше особено удобно с тях.
Беше с колие от смарагди. Вратът й беше дълъг и нежен. Това се виждаше, защото косите й бяха прибрани назад и откриваха раменете й. Държеше лятна шапка с широка периферия и розова панделка. Имаше блестящи зелени очи с цвета на огърлицата. Очевидно бе облечена за някакъв специален случай. Усмихваше се, а в очите й искреше смях, че я снимат. Джил отново изпита усещането, че младата жена не е свикнала да се облича по този начин и намира нещо смешно в ситуацията.
Косите й бяха червеникаворуси и доста буйни, с естествени живи къдри, които приличаха на фризирани. Неслучайно бяха опънати назад за този официален вид. Те сякаш не съответстваха на спокойната овладяност, която се чувстваше в тялото й, но пък бяха в хармония с дяволитите пламъчета в зелените й очи. Това бе най-впечатляващата и привлекателна нейна черта.
При по-внимателен поглед се виждаше, че смехът в искрящите й очи е премесен с тиха нежност, струяща към фотографа. Без съмнение това бе мъжът, когото тя обичаше. Очите й го галеха ласкаво и изглеждаха пълни с тайни, която я свързваха с него по начин, който снимката не можеше да отрази.
Беше красива млада жена. А от любовта красотата й просто сияеше.
Ръцете, стиснали фотографията, се вледениха. Джил стана и отиде до огледалото в библиотеката. Отмести поглед от снимката към собственото си отражение. Косите на непознатата бяха досущ като нейните.
Джил усети как се разтреперва. Спомни си деня, в който Джордан така небрежно й бе показал червеникаворусите коси на онзи модел в списанието. Самата Джил тогава настоя да си направи косата в този цвят. Но Джордан беше този, който даде по-точни указания на фризьорката, така че косите й да станат точно каквито ги искаше.
Съвсем като на снимката.
След като направи новата си прическа, Джил като че ли го привличаше много повече. Именно след тази промяна, след това преобразяване, той най-неочаквано й предложи да отидат на разходка с яхта.
И там на пристанището старият лодкар бе поздравил Джил толкова ласкаво, защото се бе припознал и я бе взел за друга жена. Тя все още си спомняше смущението му, когато разбра, че е сбъркал.