Треперенето, което тормозеше Джил преди две седмици, отново започна да се надига в нея. Тя стана от леглото, седна в креслото до прозореца и впери поглед в спящия си съпруг. Почувства се толкова далеч от него, толкова самотна. Неговото тайно, недостъпно за нея съществуване бе като проклятие. Непоносимо й беше да седи по този начин в другия край на стаята, така изоставена и ненужна в голотата си. Но каква полза да се приближи до него, когато той не желаеше да й открие сърцето си?
Внезапно й хрумна една идея, която облекчи мъчителната болка в душата й. Не беше безпомощна, помисли си тя. Все още можеше да предприеме някакви действия.
Върна се в леглото и с помощта на тази мисъл и на приспивателното потъна в четиричасов неспокоен сън.
На следващото утро, веднага щом Джордан тръгна за работа, Джил се обади на детективска агенция „Анспач & Кейтс“ и попита за Калвин Уедърс.
48
За нейно щастие Джил трябваше да изчака само четири дни — четири от най-тежките дни в живота й — докато получи доклада на Кал Уедърс за тайнственото момиче от снимката.
Кал се срещна с Джил в същия мотел в центъра на града, в който се бяха виждали вече няколко пъти, когато работата, която той бе вършил за нея, изглеждаше далеч не така опасна като задачата, която имаше в момента.
Беше облечен в кадифени джинси и пуловер и огромното му тяло бе скрито от безформените дрехи. Поредното му находчиво преобразяване, помисли си Джил. Той винаги приличаше на всичко друго, но не и на детектив.
Сега застана до двойното легло и извади голям плик. Отвори го и почна да подрежда съдържанието му на леглото.
— Ти беше права — каза той. — Мъжът ти е имал любовна връзка с момичето от снимката.
Джил с мъка потисна възклицанието си.
— Казва се Лесли Уилър — продължи той. — Моминско име Лесли Чембърлейн. Работи в малка рекламна фирма в един град на име Джонсънвил, на Лонг Айлънд. Омъжена е за президента на фирмата, фамилията му е Уилър.
Като чу, че е омъжена, Джил наостри уши. По необясними причини подобно нещо и през ум не й беше минало. Лъч на отчаяна надежда проблесна в съзнанието й, докато наблюдаваше как Кал нарежда и други снимки върху мотелското легло. Той беше енергичен и тържествен, почти като търговец, който излага пред нея стоката си.
— Имала е връзка с мъжа ти преди три години — заяви Кал направо. — През 1976 година. Доколкото мога да преценя, продължила е около три месеца.
Тя впери поглед във фотографиите. Те изобразяваха младата жена от моментната снимка в томчето на Шекспир, хваната в най-различни пози, по различно време и на различни места. На всяка снимка изглеждаше различна. Но отделните образи се обединяваха от впечатлението за непринуденост, ведра жизненост и достойнство. И за разочарование на Джил, всеки от тях се озаряваше от онази непреодолима привлекателност… Лесли Уилър бе красива жена.
Сред останалите Джил забеляза снимка на малко момче.
— Кое е момчето? — попита тя озадачено.
— Синът й — отвърна Кал. — Роден още преди да се познават с мъжа ти. Сега е на шест години и половина. Не можах да установя кой е биологичният му баща във всеки случай не е съпругът ти, анализът на кръвта изключва подобна възможност.
Джил полагаше усилие да осмисли тази нова информация. Тя не знаеше дали трябва да й се радва, или не. Нямаше време да прецени.
— Може би не бива да ти го казвам — продължи Кал, — но всичко, което ти дадох, е от едно старо разследване, което направихме за Барбара Консидайн по време на връзката му с това момиче. Нашата агенция ровеше за компрометиращи факти срещу момичето… доколкото ги имаше. След това следихме съпруга ти — тогава бъдещия ти съпруг — и установихме със сигурност, че повече не са се виждали.
Погледна Джил.
— Когато ми даде тази снимка миналата седмица, ми се стори някак позната, затова започнах с проверка на архива от разследването, което извършихме за Барбара. Нужни ми бяха само пет минути, за да разбера, че става дума за госпожица Чембърлейн.
Настъпи мълчание. Джил впери поглед в Кал, Той все още беше с онова енергично, делово изражение, зад което тя не можеше да усети истинските му мисли. Запита се дали той осъзнава иронията на положението й. Тя бе заела мястото на Барбара като ревнивата съпруга на Джордан. Същата информация, която Барбара бе купила от агенцията, сега се предлагаше на Джил, отново актуална след почти три години в архива на „Анспач & Кейтс“.