Тя се изкашля напрегнато.
— Джордан разбрал ли е за детето й? — попита Джил бавно.
— Нямам представа — отвърна детективът. — Събирахме информацията за съпругата му. Дали му е съобщила нещо от наученото, или дори всичко, ние не знаем. Във всеки случай той престана да се вижда с момичето.
Кал посочи към снимките на леглото.
— Освен това дете — каза той, — друга уличаваща информация за нея липсва. Водила е безупречен живот. Чисто момиче, както се казва.
Естествено, тази забележка жегна Джил, чиито живот беше всичко друго, но не и чист. Запита се дали Кал го бе казал преднамерено, или просто съобщаваше факта за Лесли. Той седна на креслото до прозореца и погледна папката, която бе донесъл със себе си. Джил остана права, а очите й не се откъсваха от снимките, разпилени върху леглото.
— Нека започна от самото начало — каза той. — Тя е от Илинойс. Майка й почива, докато е още съвсем малка. Отглежда я баща й, най-обикновен работник във фабрика; Дъщерята е следвала в „Корнел“ на пълна стипендия и е завършила с отличен успех. Постъпила на работа в „Огълви, Торп“ през юни 1971 година. По отчетите на „Орора Лайфстайлс“ личи, че е била безупречна в работата си — лично нейни са заслугите за новия имидж на фирмата, а бих могъл да добавя — и за още някои успешни удари. Предстояла й е голяма кариера. После внезапно напуска работа. Ражда детето осем месеца по-късно тук, в Ню Йорк. — Той се наклони напред, за да отгърне един лист от папката. — Дава детето за осиновяване и се установява на Лонг Айлънд. Получава работа като библиотекарка и се отказва от кариерата си в рекламата. Тук има нещо неясно — смятам, че се е преместила в Лонг Айлънд, за да бъде по-близо до родителите, осиновили детето. Те са млада семейна двойка — бащата е агент по недвижими имоти. Очевидно е успяла да ги убеди да й позволят да посещава момчето редовно, като се представя за негова леля. До ден-днешен го вижда поне веднъж месечно.
Джил се приближи до леглото, за да разгледа снимките на малкото момче. Не беше трудно да се види, че е син на Лесли. Имаше нейните черти, нейната костна структура и дори нещо от личността й. Изглеждаше интелигентен и уязвим като майка си.
— След две години и половина в библиотеката — продължи Кал — отива да работи при този Уилър в неговата малка рекламна агенция. Не знам какво е променило намеренията й относно работата в библиотеката. Става важна част от агенцията на Уилър, което звучи логично, като се има предвид талантът й. — Той погледна Джил и добави: — Дали по това време е имала любовна връзка с Уилър, нямам представа.
Отгърна нова страница от папката.
— Среща твоя съпруг, след като започва работа при Уилър. „Лазаръс Интърнешънъл“ поглъща фирмата, към която принадлежи и „Уилър Адвъртайзинг“. Организирана е конференция за новите компании, причислени към „Лазаръс“, и тя е изпратена като представител на своя шеф. Вероятно там се е запознала със съпруга ти. Имали са връзка, която е продължила три месеца. Барбара Консидайн ни нае да съберем, доколкото е възможно, информация за нея. Сдобихме се единствено със снимките на малкото момче и сведенията за Уилър. Барбара вероятно ги е използвала, за да противодейства на съпруга си — на твоя съпруг — и с това историята приключва. Много скоро след това Лесли се омъжва за Уилър.
Джил се вкопчи в последното сведение.
— И оттогава не е виждала Джордан? — попита тя.
Той поклати глава.
— Ако се бяха свързали по някакъв начин, ние щяхме да научим.
Той извади втори куп снимки от папката си и ги подадена Джил. Това бяха снимки на Лесли с Рос Уилър.
— Двамата водят тих и спокоен живот — каза Кал. — През първата година и половина работят заедно в агенцията и си играят на семейство. После той получава инсулт. Много тежък. Оттогава тя дели времето си между грижите, които полага за него, и купищата работа, които трябва да отхвърля в агенцията.
Джил прегледа снимките. Предишните показваха една несъмнено щастлива млада жена. Имаше нейни фотографии, на които тя вървеше с твърда, енергична крачка; други, които я показваха как работи нещо. Имаше дълги елегантни пръсти. На някои бе в непретенциозно облекло, на други — в официални делови тоалети. И двата вида носеше с еднаква лекота и непринуденост.
По-новите снимки показваха една съвсем различна Лесли, както и един съвсем друг Рос Уилър. Тя изглеждаше бледа и угрижена. Беше отслабнала. Съпругът й, повехнал от болестта, приличаше на старец. Беше приведен и очевидно твърде крехък.